„Никога досега цяла една нация не е била хаквана“. Това заяви пред БНТ евродепутатът от „Демократична България“ Радан Кънев. Така той коментира хакерската атака срещу НАП. Според него става дума за „зловещо безхаберие от страна на управляващите“.
„Има подозрения, че среди, свързани с властта, са направили тази атака, за да разполагат безнаказано с цялата информация на българските граждани“, каза още Кънев.
И допълни, че отдавна има предупреждения, че „правителството краде пари от електронното управление, но гаранция за дигиталната сигурност няма“. „Но това е във всяка сфера. Тук просто е много видимо. Всичко опира до безхаберие и кражби“, обобщи Кънев.
Той коментира и защо гласува против номинацията на Урсула фон дер Лайен за шеф на Еврокомисията.
„Не може да обещаеш всичко на всички и това да е реалистично. Когато един политик отвори кошницата с обещанията, каже на всяка група и държава това, което искат да чуят, рискът нищо да не се случи е много голям“, каза Кънев.
Той припомни, че новата шефка на Еврокомисията е обещала минимална европейска заплата, общоевропейска осигуровка срещу безработица, общ европейски социален фонд, климатична политика „отвъд всички амбиции“. Кънев поясно, че тези обещания са били насочени към центъра и левицата, но струват трилиони.
„Ангажимент по какъв начин тези трилиони да бъдат събрани е много трудно да се поеме. ЕП и ЕК не могат да налагат ново облагане на гражданите“, каза Кънев.
И допълни, че Урсула фон дер Лайен е направила отстъпки на правителства, които са под мониторинг или в наказателна процедура за върховенство на закона, като посочи Полша, Унгария. Словакия, България, Румъния.
Кънев заяви, че основният въпрос за смисъла на Европа е тя на кого трябва да помага – на правителствата или на гражданите. И отговори:
„Европа е да помага на гражданите, включително срещу техните собствени правителства“.
Кънев призна, че настоящият механизъм на мониторинг е слабо ефективен и трябва да се замени с нещо ефективно. И по този показател Урсула фон дер Лаейн е направила още едно отстъпление. Той припомни, че по време на изборите кандидатите на десницата и левицата Манфред Вебер и Франс Тимерманс са се надпреварвали да обещават силен европейски механизъм за налагане на закона със съотвените санкции, най-вече финансови. Той е трябвало да бъде насочен към онези правителства, които нарушават правата на гражданите, крадат от техните пари, нарушават независимостта на съдебната система, свободата на медиите. Кънев изтъкна, че след „един очевиден сговор с правителствата на Полша, Унгария, Италия“ Урсула фон дер Лаейн е заговорила за „всеобщ мониторинг“.
„Ние живеем в мониторинг в България. Ние знаем, че не е достатъчен. Трябва да се върви към по-силни стъпки“, заяви Кънев, като изтъкна, че е казал това и пред групата на ЕНП.
За пореден път и той подчерта, че Лаура Кьовеши е най-добрият кандидат за шеф на европейската прокуратура.
„Г-жа Кьовеши има огромен опит в борбата със злоупотребите в Източна Европа. Нашият интерес е да има такъв европейски прокурор. И това, което се случи в Румъния, да се случи чрез европейски прокурор пред български съдилища“, каза Кънев.
Според него една от най-важните теми в Европа в момента е тази за климатичните промени. Кънев е убеден, че България трябва да се подготви за много силен натиск, относно своята въглищна индустрия, дизеловите автомобили, отоплението с въглища и т.н. Той обаче заяви, че трябва да се отчитат и доходите на хората, защото тези, които карат дизелови автомобили, не го правят, тъй като ги предпочитат.
„Тази промяна ще се случи. Желание на огромен процент от европейските граждани е Европа да бъде лидер в климатичната политика. Не бива да спираме тази трансформация, българските граждани дишат изключитлено мръсен въздух, може би най-мръсния в Евроа. Но трябва да гарантираме финансиране за справедлив преход. Твърде смели ангажименти пое г-жа фон дер Лаейн. Да не се стигне дотам забраните да бъдат наложени, но като дойде до финансирането северозападните държави в Европа, които са обичайните донори, да кажат „стига толкова“. И да се окажем в ситуация със забрани, но без финансиране“, каза още Кънев.
Според него българското правителство закъснява и по тази тема.