Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които ГЕРБ създаде фигурата на прокурор, който за разследва главния.

Приетият в края на януари закон не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник. С въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона, смята президентът.

Той сочи още, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор, както и изобщо срещу хора на висши държавни длъжности, е основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас.  За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема. Люшкането между различни институционални варианти явно показва, че проблемът е сложен, концепцията за решението му все още не е избистрена и дебатите трябва да продължат в експертен кръг, обяви президентът.

„Моят правен екип ще получи истинско професионално наслаждение, докато се занимава с казуса за специалния прокурор. Към това екзотично предложение ще се отнесем с цялостно внимание“, така отговори Радев по време на годишния си отчет на въпроса дали ще наложи вето.

Според приетия закон всеки прокурор с поне 12 години стаж може да се кандидатира за поста на специален прокурор. Номинации могат да правят и шестима членове на Висшия съдебен съвет. За да бъде избран някой, за него трябва да гласуват поне 15 души от 25-членния Висш съдебен съвет. Мандатът на новата фигура е 5 години и след края му, прокурорът ще може да избере дали да се върне в прокуратурата или да стане съдия.

Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд (СНС). Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи.

Отказите да се образува дело срещу главния прокурор, ще могат да се обжалват в съда.

Президентът пише в мотивите си, че трябва да бъде намерено законодателно решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор и други висши прокурори. „Продължаващата неяснота по този въпрос уронва доверието на гражданите в националното правосъдие, а в международен план доведе до ситуация, в която България се намира под безпрецедентно тройно външно наблюдение: от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и по новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави членки на Европейския съюз, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа“, пише Радев. И цитира адвокатското становище за специалния прокурор, че „продължаването на това състояние е нетърпимо, защото уврежда трайно и непоправимо авторитета на страната“.

Президентът напомня, че по законопроекта на ГЕРБ е имало категорично отрицателни становища от ВСС, от Висшия адвокатски съвет и от самата прокуратура.

Приетите промени съществено застрашават автономността на главния прокурор и на неговите заместници, а доколкото прокурорската служба е йерархична – поставя под заплаха и автономността на всички останали прокурори, върху които главният прокурор и неговите заместници имат власт, смята президентът.

Законът практически изравнява статута на прокурора по разследването срещу главния прокурор и самия главен. Неговите действия, подобно на тези на главния прокурор, също не подлежат на йерархичен контрол. Когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях – и върху обикновените прокурори. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз, обяснява президентът.

Освен това, според него, приетите промени подкопават вече установени гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването. В нарушение на този принцип разследването за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се води от един единствен прокурор без оглед на вида на престъплението, както и без зачитане на мястото на извършването му. Това законодателно решение вместо да подпомогне, ще попречи на ефективността на разследването, смята президентът. И допълва, че не е възможно един прокурор да проведе обективно, всестранно и пълно разследване за престъпления, извършени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за разследване на всички престъпления.

Нарушен е и принципът за равенството на гражданите пред закона, е друг мотив за ветото. Законодателят въвежда съществени разлики при разследването на престъпления, извършени от всички останали граждани. Това е особено обезпокоително от гледна точка на правата на пострадалите от тежки престъпления: човек, който е пострадал от тежка телесна повреда, извършена от заместник на главния прокурор, ще има право да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство, а пострадалият от тежка телесна повреда с друг извършител няма да има това право. Не е оправдано да има разлика в правното положение на пострадалите в двата случая, аргументира се държавният глава.

Нарушена е и независимостта на съда, се твърди във ветото. Конституцията забранява извънредните съдилища, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда. А спецсъдът се превръща в извънреден съд за главния прокурор, обяснява Радев.

И последният, пети, аргумент на президента е, че е пренебрегнат принципът, че законите се приемат след обществено обсъждане.