Румен Радев категорично се е отказал от идеята да започне още в началото на годината структурирането на нова партия, която да бъде учредена до два-три месеца, за да може да се включи в предстоящите избори за Европарламент.

Сюжетът с формация на държавния глава е актуален вече повече от година, защото президентът напълно иззе функциите на опозицията и е най-мощният контрапункт на властта. Така той акумулира подкрепата на недоволните от сегашната сглобка, а те припознават в негово лице истински неин опонент. Това е така, защото Радев е твърдо последователен в атаките си срещу управляващите и си позволява дори дръзко говорене срещу модерния евроатлантизъм, което според част от обществото е ретроградно и е пристрастие към Русия.

Привържениците на идеята, че евентуална партия на президента трябва да се появи скоро, се позовават на възможността тя да се представи добре на евровота. Според тях тогава би могла да възникне ситуация за предсрочни парламентарни избори. Рискът за Радев при такъв развой на събитията е, че той не може да оглави формацията, преди да изтече мандатът му, а според всички социологически проучвания проектът би бил успешен единствено ако държавният глава застане начело на него. Първият човек на „Дондуков“ 2 преценил, че идеята да прекрати мандата си предсрочно, за да се включи в сложните политически игри на изпълнителната власт в момента, не е най-добрият ход за него.

Засега остава вторият вариант за създаване на партия, когато времето му в президентството изтече, което ще се случи в началото на 2027 година. Тази теза се подкрепя от по-консервативния кръг около държавния глава, който включва групата около неговия главен секретар Димитър Стоянов. Те са категорични, че единствено Радев трябва да е лице на формацията. Рискът при този вариант е, че след две години политическата ситуация в страната може да е коренно променена, президентът да не се ползва с висок рейтинг, сглобките да са различни. Не е невъзможно дотогава да се появи и друг проект, който да привлече към себе си недоволните от сегашното управление на държавата.

Този сценарий обаче във всички случаи изглеждал по-приемлив за Радев. Дори в началото на 2027 година той да е загубил потенциал за власт извън президентството, може да го напусне като човек, който е прекарал там два мандата и е следвал своя определена линия, отричана от мнозина, но харесвана от други. Така най-малкото ще остане в историята като двукратно избиран президент на страната, ще посещава други държави, ще изнася лекции, ще се възползва от създадените по време на своето президентство контакти.

Решението му идеята за проекта да отиде във фризира силно е разочаровало групата около него. Хората от въпросния кръг разчитали да намерят място в бъдещата формация, която да използват като личен трамплин към властта. От друга страна, замразяването на проекта внася спокойствие в редиците на враговете на Радев, които могат спокойно да следват своя план за взаимноизгодно управление, без да бъдат притеснявани, че могат да изпаднат от него при нови предсрочни избори.