„Изборният вероятно резултат ще е близък до последния, но политическата ситуация не е същата. ГЕРБ е много повече склонен към подкрепа на някакво правителство – заради войната в Украйна, заради санкциите „Магнитски“, тъй като довършва задачата си – да излезе от изолация.“ Това заяви пред БНР социологът Андрей Райчев.
Политиката на Борисов е максимално сътрудничество с ДБ и максимално противопоставяне на ПП, но за Христо Иванов в момента е немислимо отделяне от ПП в полза на коалиция с ГЕРБ, допълни той.
„Есента е мотивът, по който Христо Иванов със сигурност седи с тях и се доближава до тях, замазва всички противоречия, гледа го като писано яйце този съюз, защото това са местните избори, а на местните избори те имат съвсем реален шанс да победят в няколко големи града, да нанесат фундаментален удар по ГЕРБ, а ГЕРБ се оказа изненадващо здрава конструкция. (…) Като обаче не трябва да забравяме – на масата е поставена любимата играчка на Христо Иванов – съдебната реформа.“
„Разпердушинването на политическата сцена означава излизане на хората на улиците. Някакъв вид революция. Дори и тази първа неуспешна революцийка, която имахме 2020-а година, която беше неумело направена, нямаше масово народно участие. Там беше интелигенцията, но да кажем, че масовият българин е излязъл на сцената – не е излязъл. Българинът гледа оцеляването. Оцеляването въобще не му изглежда в момента като активна позиция. Нашият знае – активната игра е грешна игра, по-пасивно. По тази причина Радев печели, а противниците му губят“, каза Райчев в предаването „Политически НЕкоректно“.
„В този момент ние не трябва да се поляризираме, а да се опитаме да се скупчим„, подчерта той. Според него изкуствената поляризация в обществото ни е най-голямото ни нещастие.
„Никакви паметници не трябва да се рушат, въобще. Паметникът на съветската армия наистина е двусмислен. От една страна – победата над фашизма е огромен подвиг, от друга страна няма никакво съмнение, че със сила беше установен режим в много страни. Тази амбивалентност се съдържа в този паметник. Той е и черно, и бяло.“
Според социолога „ние подменяме разговора за изгода с разговора за добро“, а „България трябва да се съсредоточи върху това какво ѝ е изгодно в момента“.
„Изгодно в дълбокия смисъл на думата – за нашата идентичност, за нашето бъдеще и т.н. Вместо това ние започваме да разказваме, че сме на страната на доброто срещу злото.“
„Борис III действително успява да спаси България – със серия хитрости, със серия двусмислени ходове, той докарва нещата до сравнително приемлива ситуация – не воюва на фронта на Втората световна война и, както заявява – не пращам български войски на чужди територии„, направи паралел между днешната ситуация и исторически събития преди десетилетия Андрей Райчев.
„Това е изключително смело спрямо Хитлер, защото всички останали европейски нации, включително такива, които се кичат с победа във войната – като Франция, пращат. Румънците пращат много. Това довежда до факта, че България не губи територии… Знаейки, че българският народ не иска да се бие с руския народ. Това е едно фундаментално знание за България.“
„Ние трябва да намерим точката, в която можем заедно да правим нещо, а не да изтърпяваме някаква гадна власт, в нашите очи, да прави нещо, с което не сме съгласни. Но такъв подход в момента няма. Играе се малко ва банк“, коментира Райчев.
Вместо червено – синьо, ченгесарско – античенгесарско, после руско – антируско, сега започва да ни се разказва Алеко – Бай Ганьо, обобщи противопоставянията по време на прехода социологът.
„Ганьо, ние, тези, дето не са умни и красиви, все повече започва да си мисли, че Западът не е онова, което се чува. Скептично, върви към подигравателно и ако съдим по „Възраждане“ – върви и към негативно. България винаги, от 90-а година насам разбира много добре – Европа и Европа. Това е правилният път, хубавият път. Криволичения, но натам трябва да се върви. Е, натрупва се маса от 200 000 – 300 000, които смятат, че това е принципна грешка.“
„Западът е „соларен“, слънчев. Там доброто е победило, всичко, което правим е добро и не бива да правиш нещо, което не е добро. По тази причина идва и чувството за лицемерие. Българинът не живее в ситуация на победило добро. Българинът живее в ситуация на незавършила битка между доброто и злото. Не се знае кой ще бие. Ние сме богомили, дуалисти. Ако злото не е победено, или не е победимо дори, каквото мисли българинът, ти си в ситуация да се договаряш със злото. Нещо, което за западния човек е абсолютно немислимо. Представете ни как му изглеждаме. Българинът започва да схваща Запада като необходимо зло, което е голяма беля„, изтъкна Андрей Райчев.
За Унгария не възниква никакво подозрение, че е Троянски кон. Принципно не може да има подозрение, че искат да станат част от руското пространство. Те не са фундаментално заподозрени, а ние сме фундаментално заподозрени, посочи още в анализа си Андрей Райчев.
„Борисов направи тръбата, успя с Ердоган да постигне невероятен успех – в България да не мине един мигрант, а в Гърция да са милиони. Това са все договаряния със злото. Ти си двусмислен, а щом си двусмислен, си лош. Да, ама България винаги е двусмислена. Принципно е двусмислена. Просто сме такива.“
„Алеко иска да управлява Бай Ганьо. Това е огромен проблем. Той не уважава Бай Ганьо, той го презира, но по някаква причина иска да го управлява“, обобщи в заключение Андрей Райчев.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
