„Трудно ми е да опиша този празник, който изпитах вчера. Прекрасна режисура и необичайна, изобретателна, завладяваща публиката актьорска игра. Невероятна комедийна стилистика. Но…жалко, че г-н Малкович не дочака края на възторжените зрители в претъпканата зала, защото не се почувствал добре и се оттеглил да почива.“ Това каза писателят Недялко Йорданов, който вчера бе сред стотиците зрители, гледали за трети път постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович.

„Разбрах, че му е станало лошо от преводачката му. Исках да го поздравя, но нямаше как. Надявам се да е добре и в отлично здраве. Все пак е на 70 години човекът. Явно много му е дошло след първия ден от премиерата“, допълни Йорданов.

И първата, и втората вечер Джон Малкович стоически издържа на простотията, която му бе сервирана пред Народния театър. С усмивка и спокойствие той дори обърна внимание на малкото журналисти и зрители, успели да гледат на 7 ноември.

„Виждал съм доста груби неща в живота си, за съжаление. Тъжно е, но мисля, че това е една много забавна и чаровна пиеса, с много богати и интересни български герои. Така че това ме натъжава. Не смятам, че има нещо обидно, иначе защо да съм тук“, казва Малкович.

Безсмислието и глупостта на всяка война бе една от темите в пиесата, както и тънката ирония на Бърнард Шоу над човешките недостатъци: надценяване на личните си достойнства, алчност, фантазьорство, горделивост, мързел, нечистоплътност – физическа и в отношенията между хората. Има ги навсякъде по света, нашите класици също са писали за тях. Но нещо извън изкуството и културата разпали този български патриотизъм, който дори не обхваща истинския смисъл на думата.

„Учудващо е всичко, което се случи. Раздадохме се на сцената. Професионализъм имаше във всеки детайл. Аз разбирам да не ме харесват мен лично или някой колега, но да обиждаш и да не пуснеш хората да влязат и да гледат, това вече не знам как да нарека“, каза Христо Петков, един от актьорите в спектакъла. Останалите – Ненчо Костов, Ирина Митева, Кремена Славчева, Ева Тепавичарова, също бяха притеснени от развоя в първата вечер. „Но всички бяхме като войник с оръжие, преодоляхме се. Макар че Малкович ни каза да действаме както намерим за добре. Аз съм абсолютно съгласен, така се изрази той, пиесата да се спре или ако можете, да играете“, цитира казаното от режисьора Ева Тепавичарова, една от главните герои в представлението.

Актьорът Владимир Пенев, който на 7 ноември бе пред Народния театър, също се почувствал зле вследствие на емоционалния стрес и направил хипертонична криза, по думите на режисьора Явор Гърдев.

66-годишния актьор вече е добре, но и той заклейми действията на протестиращите. „Не съм го очаквал, всеки може да протестира, но не по този начин“, категоричен е Пенев.

Популярният художник аниматор Теодор Ушев бе ударен по главата с дръжка от знаме. „Крайнодесните нацисти се опитаха да линчуват мен, както и много други артисти за това, че просто се опитаха да влязат в театъра и да гледат премиера. Нацистите пребиха жени, семействата около мен също. Добре съм физически. Психически – не“, каза Ушев, като допълни, че приятелката му от три дни не искала да излиза, тъй като се притеснявала да не му се случи пак подобно нещо.

„О, извинете, оказа се, че според МВР снощи съм участвал в театрално-артистичен пърформанс. Е сега се обаждам на агента си да ги осъди, че са ме използвали без договор и знанието ми. Сега го закъсаха“, пошегува се въпреки драматичните събития от миналите дни Теодор Ушев.

Директорът Васил Василев: Работихме във военна обстановка

„Театърът беше окупиран, работехме във военна обстановка. Показахме, че в крайна сметка това, което правим, не е обидно за никого. Аз защитавах институцията си. Ако всеки прави това, ще живеем много по-добре“, каза директорът на Народния театър Васил Василев по БНТ. „Не бих си позволил да кажа колко е хонорарът на Малкович – в сравнение с театрите по другите страни е смешно малък“, допълни той.

Бърнард Шоу след освиркване през 1894 г.: Съгласен съм!

Джон Малкович поставя пиесата за втори път у нас. Първият е в Ню Йорк през 1985 г. Изиграни са 109 престъпления с легенди като Лорънс Оливие, Марлон Брандо, Джон Гилгулд. Залата винаги е във възторг, както и по времето на Бърнард Шоу и негови представления. Само един път зрител освиркал Шоу, а той му отговорил от сцената: „Приятелю, съгласен съм с вас, че е лоша пиеса, но какво да правим – ние с вас сме малцинство“.