Журналистът Иво Инджев е бил буквално разкъсан вчера в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич, където е представял книгата си „Измамата Сан Стефано“ пред хората от града.

На видео, публикувано във Фейсбук, се вижда как в библиотеката нахлуват организирана група хора и нападат Инджев с обиди. Сред тях се чуват „сепаратист“, „пропаганда“, предател“, „ти не си нормален, ти не си българин“. „Как ще коментирате Освобождението на България след Турско робство, аз мога да се нарека свободен българин. Как ще ми отговорите на този отговор. Твърди се, че по ДНК българите и руснаците имат една и съща кръв и това е според проучване на американци“, крещи глас в залата.

Чуват се и въпроси от сорта на: „Колко Ви плащат да продавате родината?“. Опитът да бъде саботирано представянето книгата „Измамата Сан Стефано – Руско-турската поробителна война” е бил неуспешен и след близо половин час заплахи към Инджев и извикване на полиция, групата е напуснала залата.

Анотацията към Книгата на Инджев гласи:

„През декември 1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.“

Лорд Биконсфилд до лорд Дерби, 1876 г.

„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.“

Николай Игнатиев, „Записки“, 1875–1878 г.

„Всяко тържество на България е смърт за Русия.“

Иван Аксаков, вестник „Русь“

Възвеличаваният в днешно време от руската пропаганда „граф“ Игнатиев, обявен за „баща на българската нация“, далеч не е бил разглеждан по този начин от съвременниците си и историческите сведения от края на XIX век. Когато наслояването на пропагандата бъде премахнато, образът, който изплува, е съвсем различен – на един праобраз на днешната путинистка политика на омраза към Запада и възвеличаване на Русия като единствен играч на Балканите. Игнатиев не крие, че съдбата на българите изобщо не го интересува, а още по-дълбоко вглеждане го разкрива като автор на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшестващи с половин век нацизма. Друг руски „герой“ – лидерът на московските славянофили Иван Аксаков, също прославян в България, е автор на редица злобни забележки,

например циничната реакция на новината за кланетата след Априлското въстание, че сега вече Русия ще има повод да си „вземе“ Проливите. Неговият антисемитизъм не отстъпва на този на Игнатиев.

Могат ли тези руски реакционери, учители на нацистите в Германия по държавно практикуван антисемитизъм и систематично заявяващи липса на интерес към съдбата на българите, да продължават да бъдат издигани на пиедестала на преклонението у нас?

Иво Инджев

„…Санстефанският договор се оказва акт без международна правна стойност. Валидността му е поставена под съмнение още при неговото подписване от самото руско правителство, което го определя като прелиминарен, сиреч временен. От това логически следва, че договорът е фиктивен, а обсъждането и подписването на истинския договор предстои.“

„Българите обаче не могат да знаят, просто няма как да знаят, че Санстефанският договор е временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Разбира се, неизбежната ревизия на договора много скоро ще стане публично известна, но печалните последици за българите ще изглеждат и ще се приемат като резултат от противодействието на руските западни съперници в Източния въпрос. Така според Горчаков недоволството от ревизията на Санстефанския договор ще се насочи главно срещу руските опоненти – Австро-Унгария и Англия, което практически още повече ще издигне авторитета на Русия.“

„…както прозорливо предвижда Горчаков, това недоволство [на българите] се насочва срещу противниците на Русия в Берлин, от което тя печели очакваните дивиденти. Нейният авторитет сред българите още повече нараства, а русофилството пуска здрави и жилави корени на българска почва и въпреки превратностите на историческите обстоятелства се запазва десетилетия напред чак до наши дни.“

Константин Косев и Стефан Дойнов

„От Шипка и Плевен, до Сан Стефано и Берлин“

„Иво Инджев е храбър човек, защото в днешно време трябва много кураж, за да пишеш за грозната страна на България. Дори още по-голяма проява на смелост е да водиш тази битка сам, заобиколен от тълпа хора с преклонени глави.“

„Понеже българските медии не изпълняват дълга си като Четвъртата власт на обществото, хора като Иво Инджев, които не се плашат да изразяват собственото си мнение и които са истински журналисти, спазващи принципите на морала, са рядко срещани и трябва да бъдат подкрепяни.“