След като тази сутрин стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган е призовал в имейл да не се подкрепя правителство на ГЕРБ – по думите на депутатът от малко преди това изключения от партията Рамадан Аталай, 14 депутати от ДПС гласуваха против предложения от ГЕРБ-СДС кабинет с премиер Росен Желязков.

По думите на Аталай, отношенията между Доган и Пеевски са в разрив, а Пеевски в се разпореждал с ДПС като с лична фирма и уволнявал хора, за които се знае, че са близки до Доган, като в това число влиза и самият той, бившата депутатка и евродепутатка Филиз Хюсменова и редица други, поради което в началото на седмицата редица структури в страната излязоха с отворени писма към Ахмед Доган с призив да се намеси и да спре чистката в партията, като те обвиняват Пеевски в произвол.

Малко по-късно днес пък, Пеевски посочи, че той, като лидер на ДПС, трябва да се съобрази с волята на народа и да има правителство. Всъщност случващото се в ДПС е прецедент, защото ако има партия, която винаги се е отличавала по реториката си от всички останали – както с по-въздържаното си или въобще отсъстващото изнасяне в публичното пространство на вътрешнопартийните си въпроси и проблеми, така и с доста точно премерените действия и коментари, касаещи политическата обстановка в страната, това безспорно винаги е била ДПС.

В Движението за права и свободи никога не е имало самосиндикални включвания – без значение дали говорим за гласувания, изказвания или прояви, там всичко е било осъществявано под зоркия поглед на лидера. И като казваме лидер, той винаги, без значение от моментните такива, били на поста, е бил един – Ахмед Доган. До момента, дори и при трусове (изключването на Местан), Движението е оставало консолидирано, без да има никакви съмнения относно човека, който единствен може и има правото да взима важните решения.

Сега за пръв път наблюдаваме разцепление, което е трудно да бъде прогнозирано дали ще доведе до разпадането на ДПС – нещо немислимо до този момент, или до доста по-логичното изключване на Пеевски от партията. Макар и силният човек към момента, Пеевски все пак е по-скоро външен за Движението и се намира на този пост благодарение именно на Доган.

Лютви Местан

Един от малкото разриви до момента, който нямаше как да остане скрит за широката общественост, касаеше отношенията на Доган с Местан. Дали тогава конфликтната точка касаеше твърде голям евроатлантизъм, който демонстрира Местан, или касаеше обтягането на отношенията между Анкара и София, започнало след демонстрирането на прекалено близките контакти на тогавашния турски посланик Сюлейман Гьокче с Местан, който посланик впоследствие и открито агитира в партията на изгонения – ДОСТ, за която се говореше, че обслужва не просто турските интереси, а неосманистките, все още е въпрос на интерпретации.

Разривът официално беше предизвикан от декларацията на Местан, касаещи подкрепа за позицията на Турция за сваления руски самолет на тяхна територия през 2015г.Последва реч на Доган, който заяви, че действията на Местан са гаф, последва и свалянето му от всички постове в ДПС, след което бъдещият лидер на ДОСТ дори получи убежище в турското посолство в София. Тогава се появиха и резонни съмнения за опит за намеса на Анкара във вътрешнополитическите дела на България, които потвърди тогавашният премиер Бойко Борисов, който заяви, че лично президентът и министър-председателят на Турция са му се обаждали по телефона посред нощ да заеме страната на Местан срещу Доган. Последва и безпрецедентната забрана от страна на Турция за влизане там на Доган и Пеевски, поради „проруската им позиция по повод сваления от Анкара руски самолет”

Местан изхвърча от ДПС буквално от днес за утре, като с оглед на действията му, намесването на посланика, антибългарската позиция, предупрежденията от висши турски ръководители спрямо наши политически лица, беше наистина единственото правилно, което следваше да се направи. И Доган беше безкомпромисен. Тогава именно Пеевски и медиите му подкрепиха по всякакъв начин позицията на Доган.

И когато говорим за Доган, макар винаги да се подчертава, че ДПС е етническа и турска партия, не трябва да забравяме, че той е бил сътрудник на ДС. Тоест, казано по съвсем елементарен начин, по един или друг начин лидерът на ДПС винаги е следвал държавната линия и интереси. Е, разбира се, и тези на обръча си от фирми, но това явно беше цената.

Делян Пеевски

Каквото и да е казано и написано за Делян Пеевски, то винаги ще е малко. Той винаги успява да възкръсне от пепелта като феникс и да се възроди още по-силен. Допреди няколко години това, което беше считано за немислимо, а именно той да дирижира какво се случва на политическата сцена у нас, от неговата дума да зависят решенията, днес е факт. Не кой да е, а Бойко Борисов е принуден да се съобразява с позициите на лидера на ДПС.

На Пеевски не му попречиха нито санкциите по Магнитски, нито протестите срещу него, нито всеобщата омраза, която цари от останалите партии по отношение на действията му. Както посочи днес и Аталай, Пеевски е човекът, който коли и беси в държавата – той може да се намесва в различни системи, сред които и съдебната, използва и службите за оказване на политическо влияние.
Появата на турския посланик в парламента, и то само час преди гласуването на кабинета, документирана и от снимков материал, според анализатори говори за опит на намеса на Турция във вътрешните ни работи, както и опит да се консолидира ДПС зад Пеевски, за да гласува „за” предложеното правителство.

Срещата беше между Мехмет Саит Уянък (посланика на Турция у нас), председателя на ДПС Делян Пеевски и съпредседателя на партията Джевдет Чакъров. Какво налагаше това виждане именно днес и именно в този момент, както и на това място, е реторичен въпрос. Остава по-скоро въпросът дали инициаторът на тази среща е Пеевски, с което се е опитал да демонстрира на депутатите от ДПС, че дори Турция стои зад него и призива му да се подкрепи правителството, или пък е инициатива от турска страна. И в двата случая сме поставени пред безпрецедентна ситуация.

Минало ли е Ахмед Доган?

В последните години Доган отстъпи доста от функциите на Пеевски, като упорито се заговори, че това ще е неговият наследник, че това е протежето му. Когато миналата година тогавашният председател на Движението Мустафа Карадайъ подаде оставка като председател, това беше счетено за ясен знак, че почетният лидер предава щафетата на Пеевски. В контекста на днешните събития обаче възниква въпросът дали и това не е била самоинициатива на настоящия лидер, който всъщност по един или друг начин е притиснал Карадайъ да вземе това решение. Още повече, че абсолютно нищо не сочеше такава необходимост, нито имаше някакви видими сътресения в ДПС, нито имаше видимо недоволство срещу Карадайъ и начина му на водене на партията.

Все още няма официална реакция от Ахмед Доган за случващото се в партията, остават висящи във въздуха единствено думите на Рамадан Аталай, че почетният лидер е призовал в имейл да не се подкрепя правителство на ГЕРБ, с което се е противопоставил на политиката, водена от Пеевски. Но докато самият Доган не се появи и не заяви категорично позицията си, всичко е в сферата на догадките.

Ако трябва да отчитаме по най-елементарен подкрепата, съдейки по днешното гласуване, излиза, че 29 депутати от ДПС са застанали зад Пеевски (30 с него самия), 14 зад Доган. Но това е само на пръв прочит.

Дълги години ДПС се възприемаше като разумния балансьор на родната политическа сцена, като партията, на която се разчита – къде официално, къде открито, къде задкулисно, да осигурява стабилност. Дълги години посланията, които идваха по тази линия, бяха умерени, звучащи логично и винаги добре премерени. Ахмед Доган пък беше наричан стратег, архитект, лидер (но не само на ДПС).

И т.к. тук не говорим за един, двама, които лесно могат да бъдат отлъчени от ДПС, а за цели 14, застанали открито срещу позицията на Пеевски, вероятно и за още, които към този момент просто не смеят да изразят гласно подкрепата си за Доган, е малко вероятно председателят на ДПС да си позволи да изгони всички. Още повече, че редица местни структури вече открито се обявиха срещу действията му. Това определено би означавало разпад на партията, а не  „ново начало“, за което говори Пеевски. „Който не го разбира, остава в миналото“ – отново излязло от устата му, може да има смисъл, единствено ако почетният председател се оттегли безмълвно. А към момента, все още, Доган не е казал тежката си дума.

Виктория Георгиева