Г-н Асланов, след клетвата на президента за втория му мандат, повечето политически гадатели се втурнаха да търсят скрити знаци в словото му. Открихте ли вие някакво ново закодирано послание?

– Не. Ние за втори път преживяваме тази церемония, след като на 20 януари 2007 г. Първанов предаде поста на самия себе си. Нека гадателите не се уморяват от напразно търсене на подтекст. Но намеци и косвени знаци имаше – за дистанциране от изпълнителната власт. Но това е неизбежно и е заложено от бащите на конституцията. Конфликтът е неизбежен. Така се случи и при втория мандат на Първанов. Преди пет години Радев бе избран с огромно мнозинство с тезата, че ще опонира на изпълнителната власт. В България хората не обичат властта, отчуждиха се дълбоко от институциите и президентството е един приятен остров на доверие. Така че разривът с правителството рано или късно ще се случи.

(Вижте цялото видео интервю с Юрий Асланов ТУК)

Според мнозина анализатори, след края на втория мандат Радев вижда себе си в левия политически сектор. Смятате ли, че той ще търси мястото си в редовия партиен живот, подобно на Стоянов и Първанов?

– Стоянов и Първанов произлязоха от системни партии. Радев не, макар че получи подкрепата на една партия.

Но често повтаря, че е човек на левите идеи.

– По-скоро – по време на последната си кампания, той се обърна към една група в БСП, несъгласна със своя лидер.

Само една ли е групата на несъгласните в БСП, не са ли много?

– Да, но всички са обединени от убеждението, че малкият проблем на тази партия е Корнелия Нинова, а големия проблем всеки тълкува посвоему.

Големият проблем в БСП май са парите. Не е ли унизително, че станахме свидетели на публично замерване със стотици милиони между отделните групи и фракции в една иначе социална партия?

– Разговорът за парите и „червените мобифони“ е още от 90-те години на миналия век. Но причините – и тогава, и сега – са сходни: несъгласните с ръководствата на БСП намериха силни оратори и един от тях беше покойният Стефан Продев. Опитите да бъде разделена партията чрез разговори за пари води до разколебаване на нейни поддръжници.

Смятате, че това са мними пари ли?

– Разбира се. С такива числа борави само човек, който не познава парите.

Дори да ги намалим с една нула, тези пари пак са много.

– Че политиката е свързана с пари, е проблем и той е неизбежен. Но БСП е чувствителна към всякакви подобни неща. Тази партия не е възникнала като лидерска.

В периода си преди 1989 г. беше свръхлидерска партия.

– Така е, ако говорим за тоталитарния период. През 1990 г. БСП намери сили да осъди този период и да се отрече от него. Но сега – 30 г. по късно, виждаме, че разговорът е за същото – за стила и методите на работа. Когато една партия е възникнала като лидерска, тя приключва живота си по същия начин. Опитите за превръщане на нелидерска партия в лидерска я води към гибел. Така се случи със СДС, това днес е проблемът и на БСП. Не съм оптимист.

БСП не излъчи ли своя резервен отбор в лицето на ГЕРБ, където по едно време имаше повече бивши партийни секретари, отколкото в БСП?

– Не. Това е атрактивно за публичен разговор и за търсене на сензации.

Самият Борисов се хвалеше, че пази до сърцето си партийната книжка на БКП.

– Бившата БКП се разслои още през ноември 1989 година. А БСП стъпи на идеите на социал-реформизма.

Харесва ли се в националистично-консервативните си днешни одежди тази партия?

– Консерватизмът е пропит в битността на БКП, която управляваше страната почти половин век. Така че консервативната настройка е заложена генетично в тази партия, част от сегашните поколения са свързани със системата на държавния капитализъм, който не постигна нищо от фундаментите на лявата идея.

Как Нинова печели преките избори за партиен лидер?

– БСП запази характеристиката си на апаратна партия. В нея все още съществува завещаният от времената на ЦК инспекторат, голям орготдел, в който има щатни работници и в централата, и по места. Огромен апарат.

Владееш апарата, владееш партията. Но при това положение не е ли по-логично Нинова да печели властта на конгреси?

– Пряко е по-лесно да ги спечели, защото на конгреса са представени регионалните лидери на партията, които на различни основания невинаги следват централната линия. Така беше и по времето на Тодор Живков. В конгреса изборът винаги се е договарял между отделни групи. Нека си припомним, че като действащ лидер Мишо Миков изгуби властта именно в конгреса. И в сегашния му вид Нинова няма как да нахрани всички делегати.

Според мнозина Нинова ще намери начин отново да спечели партийните избори.

– Много е вероятно. И това със сигурност предвещава окончателния край на партията.

Щом е така, къде присъствието на Нинова е по-опасно за обществото – като лидер в БСП или като вицепремиер в държавата?

– Присъствието на Нинова е опасно за България, доколкото тя заплашва съществуването на БСП, която пази паметта за социалната държава. Всички досегашни опити да се атакува конституцията бяха в тази част – да се премахне идеята за социалната държава.

Почти цяла Европа развива социалния капитализъм.

– Така е. Социалната държава е водещо знаме на ЕС. Но в България атаките са точно в тази част.

Не беше ли цинично мнението на някои представители на столетницата, които предложиха Нинова да управлява държавата, но да не ръководи БСП? Все пак правителството отговаря за целия народ, а БСП получи на последните избори под 300 000 гласа…

– За да бъдем точни, 260 000 са гласовете. Пресилено е да се нарекат цинични подобни изказвания, аз разбирам подтекста им. Но присъствието на БСП в сегашната власт е специфичен проблем, който още не се е проявил, но неизбежно ще се прояви, доколкото БСП като идеи и ценности не може да се впише в сформирания неолиберален кръг.

За добро или не, БСП стана актуалният парламентарен балансьор и зае дългогодишното място на ДПС. Не мислите ли, че някои хора в партията са доволни от тази позиция?

– Вероятно. Балансьор винаги ще се появи, ако има интерес от това. В сегашната коалиция БСП е кръпката, без която не може да се съшие балтона.

Крум Зарков е човекът, който се нагърби с отговорността и риска да застане срещу Нинова за лидерския пост. Как преценявате шансовете му?

– Мисля, че той няма да е единствената алтернативна кандидатура. Просто той го направи пръв и може би преждевременно, защото забелязвам, че вече привлича огън върху себе си. Аз лично му симпатизирам. Липсват му опит и дълбоки познания върху партийния живот, но носи енергията на младостта. А това е стока, която се котира високо в днешно време.

Крум Зарков има още едно педимство, което е извън пределите на БСП – повечето останали партии предпочитат да преговарят с него като лидер на социалистите.

– Това беше подсказано от сегашните коалиционни партньори. Най-вече от хората на Слави Трифонов – че при алтернатива на Корнелия Нинова, кабинет можеше да има още на 11 юли. Но Крум Зарков не е човек, който заради нечие добро отношение ще жертва ценностната си представа за присъствието на БСП в коалиционно управление. Идеологически той е много подготвен. За разлика от самата Нинова. Но комуникацията днес е изключително важна. Обичам да цитирам Артър Милър, който казва, че ако през 30-те години на миналия век имаше телевизия, Америка никога не би избрала президент в инвалидна количка (става дума за Франклин Делано Рузвелт, управлявал САЩ рекордните 12 г – бел. авт.).

Има съмнения, че Корнелия Нинова ще опита да вкара в предстоящия Бюджет’ 2022 цялата предизборна програма на БСП, което би могло да разклати коалицията още в зародиш. Допускате ли такъв ранен катаклизъм?

– Тя е длъжна да защитава договорените в коалиционното споразумение позиции. В което липсват основни тези от близкото минало на социалистическата партия. Като АЕЦ „Белене“, например, за която БСП дори провокира референдум преди време.

За сметка на това Истанбулската конвенция стана знаме на тази партия, в разрез с всички леви партии в Европа.

– Позволявам си да не разбирам това. Всички леви партии са против атомните централи, нашата е за. Ако АЕЦ „Белене“ беше американски проект, щеше да е обратното.