Люба Кулезич, НТВ: …Вие бяхте обвинен, че имате такъв съмнителен блясък в очите. Каза го г-н Пеевски. Или че сте луд, или че сте наркоман. Нещо такова се прозря в това послание. Чувствате ли се човек, който се изхвърля, без да е способен, отвътре, от утробата на властта, където попаднахте, да направи нещо срещу порочните модели, които дърпат тази власт?

Петър Москов, здравен министър: Не се чувствам като човек, който се изхвърля, независимо от моментната ми функция, колкото и да продължи тя. Опитвал съм се. Така съм възпитан, да говоря и да казвам истината така, както я разбирам.

ЛК: Готов ли сте да ви застрелят за нея? Сега в контекста на случилото се на „Шарли Ебдо“ този въпрос е актуален, г-н Москов, защото говорим за война.

ПМ: Разбирам и вероятно на нашите географски ширини това не е толкова, как се казва, невъзможна хипотеза, но аз не искам да влизам в такъв разговор, в някаква героизация. Между другото, и тези неща в България се изхабиха. Ред български политици се занимаваха с това, че някои искал да ги стреля, бие или убива, пък гледам, че всичките са много добре. Аз не се някак си занимавам с това какви биха могли да бъдат последствията за мен от поведението ми.

Опитвам се да говоря истината, така, както я разбирам. Ако хората, които гледат, могат да преценят дали съм искрен, дали това, което говоря съвпада с тяхното мислене, това е оценката. Разказът за това дали съм се изхвърлил, какъв блясък съм имал, какъв пиар съм правил… Ако да говориш истината е пиар – хубаво. Добре, тогава аз искам да го правя тоя пиар, защото когато аз казвам, че ДПС е икономическа корпорация, която се гради върху феодална зависимост на цял един етнос, това е истина и всички я знаем. Само че, когато те е страх или когато имаш интереси и не го казваш, наричаш този, който го казва „човек с блясък в очите“ или „пиар“. Когато казвам, че има цели територии от България, в които държавата отсъства и те често съвпадат с циганските гета, това е нещо, което всички знаем, нали? Че ДПС е влиянието там. ДПС е държавата е там. Не българската държава, не републиката, не националният флаг, а ДПС и местният им лидер. На всички е ясно, нали? (…)

***

–Друга тема от същия разговор–

Петър Москов: …Другото, което трябва да се промени, е начинът, по който се остойностява и се гледа на работата на лекарите. В момента ситуацията е такава, че лекарят получава заплащане за количество извършена работа. Знаете ли защо е така? Защото тази система беше управлявана повече от половин век и продължава да бъде управлявана от пролетарии. Пролетарият не може да стигне по-далеч от идеята за завод, в който изработваш определено количество гайки. И може да приложи това си виждане за света. Тук е и проблемът на гилдията, и вината, и падението на гилдията – че тя се пролетаризира, влезе в тези пролетарски обувки. Прие да бъде част от някакво ишлеме – ако можем, да откраднем накрая. Болничното здравеопазване в момента до голяма степен е социалистическо предприятие, в което някой работи на норма, плаща му се за норма, а какъв е резултатът от тази норма, няма никакво значение. Ако можем да гепим нещо като излизаме от фабриката – добре. Това трябва да се промени. Защото лекарите не са това, лекарите не са интелектуални пролетарии и не трябва да приемат да бъдат третирани като такива.

ЛК: Пролетарии на интелектуалния труд, както казваше Остап Бендер. Вие там трябва да правите очевидно революция. Защото да преминаваш от пролетарско съзнание към…

ПМ: Не е революция, а е въвеждане на начина и на механизма на остойностяване на труда на тази много, много трудна и тежка професия, както е в Европейския съюз.