Промени в конституцията, които доведоха до разнобой в управляващото мнозинство през пролетта, са внесли депутатите от Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев, Иван Иванов, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов и Валентин Павлов. Това стана в последния момент преди да изтече срокът за предложения и вероятно ще доведе до разминаване в самия РБ и ще взриви мнозинството, с което бе постигнат „историческият компромис“ от края на септември при първото гласуване на измененията. Шест от тях са идеи на неправителствената организация „Правосъдие за всеки“. Преди време от НПО-то се заканиха да се върнат към отхвърлените вече предложения между двете четения. До редакционното приключване на броя поправките не бяха качени на сайта на парламента.

Реформаторите се връщат към намерението си да се ограничи властта на главния прокурор. Промените предвиждат подписите на 48 депутати да са достатъчни за внасяне предложение до Висшия съдебен съвет (ВСС) за временното отстраняване на обвинител №1, съобщиха Медиапул и Съдебни репортажи. Условието е да има „обосновано предположение за извършено престъпление“. Процедурата би позволила на ВСС да взема такова решение с обикновено мнозинство от 13 гласа, вместо със сегашното изискване за поне 17 гласа от общо 25 членове на съдебния съвет. Според десните целта е по този начин да се „премахне статутът на недосегаемост на главния прокурор“.

Искането за отстраняване на главния прокурор бе внесено през пролетта от Атанас Атанасов от ДСБ, но бе отхвърлено. Както тогава, така и сега той обясни, че така се заобикаля решението на КС от 2006 г., според което подобно предложение противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. За да не се търси политически умисъл, се уточнява, че това ще важи за следващия главен прокурор. Сотир Цацаров нарече промяната „поход към овладяване на прокуратурата“. Идеята на РБ не срещна разбиране от страна на ГЕРБ, а вицепремиерът Меглена Кунева обяви, че партията й ДБГ държи измененията в конституцията да не надхвърлят очертанията на стратегията за съдебна реформа. А тя се свежда до разделяне на ВСС на две, увеличаване на правомощията на инспектората и отмяна на тайното гласуване. Преди дни от АБВ дадоха да се разбере, че подобно искане няма да получи одобрението им.

Реформаторите връщат и процедурата за парламентарна отчетност на главния прокурор. Предвижда се НС да може да изисква и да изслушва доклади на обвинител №1 за резултатите от противодействието на престъпността и по проблеми от обществен интерес.

Промяна има и в механизма, по който ще се издигат кандидатури за председатели на двете върховни съдилища и за главен прокурор. Вместо петима членове на ВСС шефовете на ВКС и ВАС да предлагат само членове на съдийската колегия, а главен прокурор – само членове на прокурорската колегия, е записано в проекта на РБ. Вкаран е и текст, с който мандатът на тримата големи в системата се намалява от 7 на 5 години (за главния прокурор) и председателите на двете върховни съдилища (5 на 3 години). Друго предложение на РБ предвижда разширяване на имунитета на магистратите. Според блока прокуратурата не трябва да може да образува дело срещу съдия, прокурор или следовател, преди да има произнасяне на ВСС.