Ремонтът на площад Света Неделя ще е по-скандален от ремонта на Графа. След 3-4 години Столичната община пак ще се оправдава, че едно е било на картинка, друго е станало на практика. Затова държа още отсега да го кажа – този проект, който днес спечели конкурса, е сбъркан.

Избран е, само защото е най-скъп и има най-голям потенциал да се краде от него. Всичко останало му е грешно.

1. Може Масимилиано Фуксас да е велик архитект. Това, което предлага обаче, не е София. Стъкленият площад с пластмасови чаши-фонтани, усещането за празнота и пустота, подсилено от белите плочи (вероятно мраморни), липсата на зеленина, компенсирана с някакви клети кашпи с трева, са в силен дисонанс с околните сгради. Проектът вероятно е страхотен за някакъв Сити център, вероятно би се вписал добре между гора от небостъргачи и би дал простор между тях. Но по никакъв начин не прелива нито към старите сгради по Мария Луиза, нито към Халите, Банята и Джамията, нито към сталинската архутектура на ЦУМ, Партийния дом и Шератон, нито към провинциалните жълто-червени плочки на Витошка, останали ни от предишния неуспешен експеримент.

А най-много не се вписва към мрачната архитектура на самата църква „Света Неделя“, която стои като пъпка върху това плоско и безрадостно пространство.

2. В този проект се запушва единствената проходима пътна артерия в центъра – бул. „Стамболийски“. Заради 100 метра плочки, които ще се лепнат на булеварда, цялото движение от западните квартали към центъра ще се изсипва в задръстването на бул. „Христо Ботев“, което и сега сред най-проблемните, и то без да има нужда да се прави ляв завой към „Тодор Александров“.

Блокира се естественият достъп при влизане от Запад до всички улички в центъра. Това ще причини излишен кръг с дължина близо километър, за да се влезе през и без това проблемните „Гарибалди“ и „Денкоглу“ и да се пресече „Витошка“, или ще принуди шофьорите за ляв завой по „Солунска“ и минаване през „Славейков“.

3. Площадът е неуютен. Няма дървета, няма пейки, не е като място за социално общуване. Прилича на чакалнята на Централна гара. Сравнете го само с градинката пред Народния театър, където винаги ври от народ. Вместо този уют, напомнящ Стара София, ни се предлага пуст площад с трамвай по средата. Вероятно и там ще възникне изискване на КАТ да има перки на акули покрай релсите.

4. Идеята руините на Антична Сердика да се покрият със стъкло и да ходиш върху тях е отблъскваща. Сердика е част от София, тя би трябвало да живее в нея, а не да бъде тъпкана. Отделен въпрос е колко неприятно е да ходиш по стъклени мостове.

Отделно от това – малцина знаят, че в ъгъла на площада, между Семинарията и Митрополията са най-интересните руини в цяла София, вероятно някоя от тях е била резиденцията на Константин Велики. Да, оня, дето е казал „София е моят Рим“, но впоследствие преместил столицата на Света в Константинопол. Те отново ще бъдат зазидани с плочки, ще бъде експонирана само вилата пред Шератон.

5. Този проект е скъп. Скъп е както за изработка, така и за поддръжка. Отсега мога да се хвана на бас, че малко след построяването му ще започне да изглежда занемарен. Преди това обаче ще бъде окраден. Както на Гарибалди ще се насладим на пейки за по 10 бона (простете! композиция от пейки), които изглеждат по-зле от тия за 300 лева, както на Седмочислениците ще се окаже, че плочките не са точно тези, както на Ларгото ще се окаже, че е вложено друго желязо и затова покривът пропада. И пак не е виновен Масимилиано Фуксас – просто такава е човешката психика. Човек като гледа очевидно изхвърлени пари за нещо грозно и излишно, някак си от само себе си му идва да подмени материалите, или поне да не критикува толкова остро общината, че го е направила.

6. Дано е само недоглеждане във визуализацията, но ако тя отговаря на истината, значи с този проект се премахват и жълтите павета по бул. „Цар  Освободител“ между „Мария Луиза“ и Партийния дом. А вместо тях се опъва един приказен асфалт като за магистрала.

Когато г-жа Фандъкова отбиваше атаките около ремонта, тя каза нещо, което много ме впечатли, ще го цитирам по памет. Преди говорехме дали нещо изобщо може да се ремонтира, а сега спорим за естетика.

Не, не спорим за естетика. Въпросът е дали това е София или някакъв друг град. София никога не е била най-красивият град на света и никога няма да стане. Но има своя софийски уют, който софиянци обичат, с който са свикнали, в който имат общи спомени. Естествено е, че градът трябва да се променя. Но не трябва да се превърне в друг, чужд и непознат нам град.

Владимир Йончев, Офнюз