Месец преди ноемврийските избори, при старта на предизборната кампания, надеждата за промяна в тази страна като че ли отново падна под хоризонта. Някой наскоро написа, че родината ни е на ръба да изгуби битката за бъдещето си и в това има нещо вярно. След двукратното парламентарно фиаско България се върна не в дните преди вота през април, когато очакванията бяха оптимистични, а далеч по-рано – когато едноличната власт на Бойко Борисов изглеждаше безалтернативна.

Сега се усеща желанието за реставрация

Ситуацията даже наподобява месеците след 1989-а, когато мнозина вярваха, че този експеримент с демокрацията ще привърши и комунистите ще се върнат, щото никога не са напускали. Днес чакаме Бойко да се върне…

Може би само месец май бе черен за Борисов – след като сдаде властта, той изпадна в ступор, слезе от джипката – на практика изчезна от публичното пространство. И ние почти го забравихме – бяхме страшно заети да наблюдаваме как едни хора се мъчат като грешни дяволи да направят управленска коалиция. “ГЕРБ никога повече няма да се върне”, “С ГЕРБ е свършено” – това прогнозираха разни политически коментатори, прекалено оптимистични, за да видят реалността. А тя, реалността, дойде бързо – партиите на протеста не успяха да създадат редовно правителство и изборите се заредиха като влакчета в метрото.

Това и само това вдъхна нов живот за Борисов,

за партия ГЕРБ и за всички онези, навързани като свински черва тунеядци, които една дузина години се сраснаха с властта, както моряците на Дейви Джоунс от “Карибски пирати” се бяха сраснали с “Летящия холандец”.

През юли ГЕРБ загуби изборите, но сега ситуацията е друга – ГЕРБ води убедително във всички социологически допитвания. Миналата седмица имаше частични избори в няколко общини и на тези избори представителите на БСП и ИТН отпаднаха на първи тур, а тези на ГЕРБ отидоха на балотаж.

Сега Борисов отново е във вихъра си. Джипката лети през градове и паланки. Борисов обсипва пространството с брадати лъжи, а онзи безумен хор, съставен от тупирани герберки и политически папагали, марширува и маже след него. “През януари ще останете без пенсии, ако продължите да подкрепяте диктатора”, плаши Борисов пенсионерите. “Бюджетният дефицит ще отиде на минус осем”, плаши Борисов работниците. “12 години имахме най-ниския ток, най-ниския газ като цена“, лъже Борисов гражданите. А пък за борбата с ковид такива небивалици каканиже, че чак е обидно да се повтарят. Той, който разби Националния оперативен щаб, който тури до себе си антиваксъра Мангъров, който отказа ”Пфайзер” по средата на зимата, та се наложи да се молим за преразглеждане на квотите, който демонстративно нарушаваше мерките… В страна като България, в която хората се информират от социалните медии, истината не е на почит. Затова лъжите на Борисов лесно хващат дикиш. И в резултат на предизборните приказки вече е налице такава яка ценова спекула, че посред зима наистина свят ще ни се завие.

Борисов отново върви напред – арогантен и безскрупулен

В главата на най-големия ни политически Нарцис тази държава не може да съществува без него и един месец. Тук смъртта на хората е своеобразно спасение – “отиват в по-добър свят от този на Румен Радев”. Президентът е хем “диктатор”, хем “мека китка”, той е водач на “хунта”, която за има-няма половин година е съсипала всичко, което Бойко като пчеличка е сътворил сам самичък с двете си ръчички. Тук “марионетките на Румен Радев раздават огромния финансов ресурс от олигарсите, които главният прокурор вкара в ареста”. Тук е “чудовищна инфлация”. Абе, какво говорим – тук “държава няма“. Тук не може да се съмне, ако управлява друг. А Радев иска втори мандат очевидно, за да досъсипе държавата.

Не е само Борисов. Вижте завръщането на Делян Пеевски – вече не така корпулентен, но все така арогантен. Хорът на депесарите вече пее с пълно гърло как Делян “ще се завърне в политиката от духовната и историческа столица Велико Търново“. Списъкът „Магнитски“, досиетата „Пандора“ – нищо няма значение за ДПС – важното е Делян (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да яде рахат локум.
И докато хората на ДПС издигнаха нещо ясно за президент – собствения си лидер, ГЕРБ номинираха един човек, който днес твърди, че

най-големият проблем за политиците от партията на Борисов бил…

липсата на диалогичност??! Корупцията, кюлчетата със злато, пиянските записи, заканите за разправа – това явно не е проблем. Обединяването на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в един юмрук – това очевидно не е притеснително. Не е проблем, че медиите бяха убити. Не е проблем, че само наши хора печелеха поръчки и авансово вземаха парите. Не е проблем, че за 12 години сме си все така бедни, болни и изчезващи като вид. Никакъв друг проблем няма – просто малко диалогичност, ако може. Иначе е ясно – “ГЕРБ очевидно има много успехи, иначе нямаше да ги избираме на толкова много избори в продължение на 12 години”, казва ректорът на ректорите. Колко бързо човек може да се окепази, след като години си градил упорито кариера.

Очевидно опитът за реставрацията включва и превземането на президентството. Заформя се коалиция. Сега ДПС, ВМРО, НФСБ, Цветан Цветанов и Петър Москов – всички тези разпокъсани парчета от миналото имат свои кандидат-президенти за първи тур. Защо ги имат – тяхна си работа. Но ако Герджиков стигне до втори тур, о, майко юнашка, тогава пръстите на бившата власт отново ще се съберат в юмрук. Ще настане такава диалогичност…

Ама какви ги говоря. Реставрацията е нормален процес.

В Англия и Франция е имало реставрация, когато републиката забуксува и кралят се връща на трона. Тук Бойко е цар и иска да си върне властта – нищо необичайно. 500 килограмова тиква расте в Гърмен – ето това е новина. Това, че тиква се прави на крал, не е новина.
Може би на живо гледаме старата истина – в България избори не се печелят, в България някой некадърен властимащ прави толкова издънки, че на търпеливите ни гласоподаватели им писва и издигат на щитовете си нов герой.

Ама Бойко не е нов герой. Бойко е вече добре позната стара муцуна. Затова реставрацията на бойковизма няма как да мине.

Петьо Цеков, Сега