След тридневни умувания ВМРО предложи на коалиционните си партньори мястото на пожертвания Нено Димов като министър на околната среда и водите да заеме небезизвестният Емил Димитров, с прозвището Ревизоро. До последно се притеснявахме, че Воеводите пак ще извадят от ръкава дялания камък Ангел Джамбазки, но след като го спипаха да кара пил, той явно вече не се котира. Пък и Красимир Каракачанов и партията му трябваше да покажат, че резервната им кадрова скамейка не е чак толкова къса.

Какво обаче поднесоха? Човекът, предложил лобистки законопроект в услуга на големите петролни компании, ще трябва да се грижи за екологията. И водите. Или както някой написа в социалната мрежа – от Ревизоро става Язовиро. Обвиняван е за внасяне в парламента и на други спорни текстове. Спорна е й дейността му като шеф на митниците преди време.

И ако математикът и доктор по физика Нено не можа да реши елементарната задача с пълненето на басейна от едната тръба и източването му от другата, защо си мислим, че бившият хореограф и възпитаник на правния факултет на Благоевградския университет Емил Димитров ще я разреши по-успешно. Ама, той щял да прави тотална ревизия (там му била силата) на „цялата система, която води не само Перник, но и други градове към опасността от създаване на подобно положение”, по думите на Каракачанов. И какво като прави ревизия и тича по ВиК дружествата? Това едва ли ще напълни язовирите. Те вече са източени. А и парите за ремонтите им май вече са похарчени.

В началото на демокрацията имаше един вицепремиер, Нейчо Неев се казваше, който беше хипердеен и непрестанно правеше проверки на гарите (за това отговаряше). Дори се похвали, че с папката бие по главите началниците им, ако открие нередности. Няма признаци обаче след тези проверки и бой българските железници да са цъфнали и вързали. Обратното – те перманентно са пред фалит.

Основният проблем е, че при заемането на управленска позиция у нас не се търси експерт, който да свърши дадената работа, а всичко се свежда до това да не се изпусне квотата във властта и да се настани наш човек на поста – да е лоялен и да слуша висшестоящия. А и много, много да не наднича в канчетата на началниците. Затова институциите са препълнени с „калинки“ и на практика блокирани.

Тънките партийно-политически сметки са приоритетни пред проблемите на държавата и населението. Основните кандидатури за овакантения министерски пост, около които си блъскаха главите Патриотите, бяха на Ревизоро и на съпредседателя на парламентарната им група Искрен Веселинов (председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание). Само че ако бяха предпочели втория, то на негово място в парламента щеше да влезе представител на „Атака“. А тази формация вече е низвергната от малката коалиция. Така независимите атакисти щяха да станат седем, а патриотичната група да намалее с един член. Но пък сега депутатската банка на Емил Димитров ще заеме човек на НФСБ. Чиста работа! Премислена и пресметната.

Същият онзи работлив и проверяващ вицепремиер от началото на 90-те – Неев, не беше запомнен с нищо друго, освен с крилатата си фраза: „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер“. Да не си повтаряме след време: „Ега ти държавата, щом Ревизоро й е министър на екологията!“

Елизабет Дафинова, Банкер