Докато Волен Сидеров допринася за половото многообразие чрез Евгени Минчев и Валентин Кулагин, в парламента здраво се е настанил духът на атакизма. Опозицията бойкотира, саботира, блъска, не допуска. Управляващите я пошляпват, дърпат, хващат за ревера. Ама и те бойкотират, успоредно са и жертва.

Флуидността, при която всеки е нещо конкретно, същевременно и точно обратното, като в крайна сметка никой не знае кой какво е и защо, продължава вече дни. ИТН бойкотира заради конституционните промени. „Възраждане“ – заради демонтажа на съветската армия, а и конституционните промени. БСП – заради демонтажа, вероятно и поради промените. Обаче тъй както бойкотират, опозиционните депутати влизат в дебатите за бюджета. Но всичко това е малка част от флуидността. Мъжът,

вкарал думата „подчовеци“

(Untermenschen) в официалния политически речник (Костадин Костадинов), е пръв антифашист. Мъжът „Аз съм прост и вие сте прости“ (Бойко Борисов) ратува за разум и баланс. Но да видим и сглобката като цяло. Тя излъчва какофония за паметника и конституционните промени. Текат и разногласия по бюджетните закони; освен това и по принцип. Сглобката, ако я питате, много е против панаири, саботажи. Обаче, не щеш ли, самата тя роди нещо чутовно: депутатите, плюс тия от ДПС, наброяващите повече от две трети от всички – мнозинството фактически, не се явиха на работните си места  – щото опозицията била лоша (петък). Цирк ли е да го опишеш?

Ако чужденец бъде спуснат с парашут тук и наблюдава нещата, ще остане двойно шокиран. Глупостите е нормално да го изумят. Но по-голямата изненада ще е, че въпреки

цялото това парламентарно насилие,

бавно и полека, со кротце и лакти, и въпреки антагонизма между ПП-ДБ и ГЕРБ, също и между ПП-ДБ и ДПС, законодателната програма се изпълнява. С което и ние като чужденеца следва да се запитаме – абе, циркът каква точно идея преследва? Имитация на политика – ясно. Безсилие – дваж. Прицелване в твърдите електорати, да се поддържа тонусът им – и това го има. Но опитът сочи, че винаги когато общественото мнение следва да бъде отклонено от нещо много голямо, корпулентно, така да се каже, почва

надпревара по талант в сценките

Ситуацията днес е точно такава – всеобщо състезание. Да не би идеята да е да се замаскира пак нещо голямо ? Около „ЛУКойл“? Или бюджетните порции? Следва да се помисли, защото дружният цирк е винаги подозрителен.

Подобни панаири има и в столичния общински съвет. Дежурства по скандал се дават и край областна управа. И тъй като „Възраждане“ не пропуска циркова локация, е хубаво да се замислим и специално за тази партия – дали, под някаква форма, не се поставя в услуга на мнозинството; или поне на част от него – подобно на златния пръст, преоткриващ днес шоубизнеса. Много пъти, когато прожекторите загаснат, „Възраждане“ е действала в синхрон с ГЕРБ и ДПС.

Цялата тази актуална суматоха роди и сюжет за гоблен. Не може да бъде подминат. Случи се при опита на „Възраждане“ да изключат микрофоните в пленарна зала: Делян Пеевски атакува с голи ръце врага, а под него съратникът му Йордан Цонев включи кабела. „Това не са мъже! Това са плюнки, терористи!“, изсъска Пеевски към „Възраждане“. „Шайка!“, добави Цонев.

Представете си го – Цонев стене,

Пеевски залавя терористите. Българската държавност се обогати откъм мъченици.

А ако не се получи гоблен, има един свободен постамент в центъра на столицата. Пеевски може да вдигне високо на него кабела на спасения български парламентаризъм. А Цонев да е главно действащо лице в композицията „Декември“. Ще е голяма, хубава, корпулентна.

Николай Иванов