Препечатваме (съкратен) този текст на Кристина Кръстева от „24 часа“ с всичкото уважение, което заслужава.

***

Търпението да чуе всякакви мнения, дискретността да не злоупотребява с информацията, уважението към Бойко Борисов направиха от Цветан Цветанов не машина за избори, а политик с бъдеще.

Лидерът на депутатите от ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов е умиротворител – не само в МВР, но и когато в НС пламне огнище. Той никога не губи самообладание, най-редовно спира в различни кьошета на кулоарите депутати и преговаря. Но не като силовак, а с ловкостта на дипломат. И това не го отрича никой в парламента, дори и опозицията. (…)

Самият Кънев не отрече качествата на Цветанов при гласуването на номинацията му за председател на парламентарната комисия по обществен ред и вътрешна сигурност, макар че и той, и останалите от ДСБ гласуваха „против“. Аргументът на Кънев – напрежението между Цветанов и Румяна Бъчварова щяло да застраши националната сигурност. Всъщност слуховете за война между двамата са преувеличени.

Най-малкото поради факта, че в полезрението на Бойко Борисов индивидуална игра не смее да води никой. А пък той вижда надалече, дори и когато го няма…

Вероятно на Цветанов наистина не му е приятно, че мнението му за сигурността е пренебрегвано, при положение че цял свят го е признал за специалист (с медали и грамоти – за борбата му с отвличания и кокаини, за разследването на кървавия удар в Сарафово и прочее, и с нестихващи и до днес покани за участие в ключовите световни тематични форуми, включително за борба с терора.)

Днес Цветанов си признава, но без огорчение, че сегашната вътрешна министърка не го е търсила за съвет. „Аз мога да говоря и ще говоря и с Румен Петков, и с Михаил Миков“, описва широката политическа кройка новоизбраният шеф на вътрешната парламентарна комисия.

Той наистина това го умее, защото бе търпелив да се научи през годините. Цветанов израсна изключително в политиката. Наложи му се да влезе в нея през 2005 г. – като зам.-кмет на София, а година след това и като първия председател на ГЕРБ (тогава Бойко Борисов нямаше право да е официално партиен началник, защото бе градоначалник, и оглави партията си чак през 2009-а).

В самото начало на Цветанов му беше трудно да общува.

Той бе фигурата, от която и в общината, и в партията се страхуваха. Не беше изкусен нито в интервютата, нито в маневрите на политиката. Днес, в интерес на истината, Цветанов е безупречен във всичко това – умее да говори точно, а също духовито, умее и да увлича хората (не само съпартийците). И то вече не от страхопочитание, макар че изпитват към него втората част на това словосъчетание, а чрез емоция и обаяние.

Чар и закачки, но с мярка. Когато говори пред актива на ГЕРБ по работа, Цецо е железен. „Не трябва да има опиянение – изборите бяха спечелени с много труд и много всеотдайност“, заръча Цветанов след последните общински избори.

Предупреди местните шефове на партията, че във всеки миг знае какво правят.

Събрал впечатления и по време на кампанията – забелязъл къде само лежат на марката ГЕРБ и от сутрин до вечер пият кафе, вместо да излязат сред хората. Но това съвсем не значи, че проверката е минала. Цветанов продължава да обикаля и сега. Ден след ден (в следобеда, след края на заседанията на парламента), област по област. Това, че ГЕРБ владее политическата карта почти 100 процента, не го успокоява. (…)

Както срещу бандитите, той е машина и на избори.

Понеже се готви за всеки вот от вечерта, в който е приключил последният. Още в нощта на победата, когато всички в ГЕРБ ликуват, главата на Цецо е като изчислителна машина – брои и съпоставя гласове, проценти и съотношения с политически опоненти, прави изводи, включително и персонални, и още преди да е съмнало, той вече има стратегия за следващите избори. Независимо кога са и какви са.

Едно време всички признавахме за първи изборджия Евгений Бакърджиев, но след явлението Цветанов първият избледня доста. Основно качество на Цецо е, че не се отпуска. 10 категорични победи на ГЕРБ не го успокояват, а точно обратното – те го вдъхновяват за нови битки. Обикаля, преговаря, среща се с хора по улици и по зали. И като че ли никога не се уморява. На всичкото отгоре при всяка възможност пробягва сутрин по 10 километра.

Най-близките му приятели обаче казват, че нещото, което го прави особено силен, са Деси и трите момичета. За политиците бракът е твърде рисковано начинание. Г-жа Цветанова обаче сваля на земята политика всеки път, когато около него стават твърде много ласкателите и твърде възможни грешките, когато недооценява ситуации и хора. Затова в този портрет задължително трябва да присъства Деси, която е всъщност семейният умиротворител.