Главата на Римокатолическата църква папа Франциск прие на аудиенция президента Румен Радев и водената от него делегация, която традиционно посети Ватикана по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май. Президентът Радев каза пред журналисти, че е имал много интересен и откровен разговор със Светия отец, в който е била подчертана ролята на светите братя Кирил и Методий и славянската писменост и култура. Той предаде пожеланията на папа Франциск към българския народ за здраве и благоденствие.

„Споделихме нашите общи тревоги за многобройните проблеми на съвремието ни, за изострянето на конфликтите, за хуманитарните кризи, за трафика на хора, особено на деца, за отношението на папата към младите, за тяхното приобщаване към християнските ценности, за ролята на тези ценности за укрепването на света във всички направления за решаване на многобройните проблеми“, посочи президентът Румен Радев.

Държавният глава беше попитан как ще коментира факта, че македонската делегация, водена от държавния глава Георге Иванов, отново е била на аудиенция веднага след българската. „Това е дълъг проблем от много години, мисля, че той трябва да намери справедливо решение“, коментира президентът. Той изрази надежда, че при сформирането на македонското правителство ще има по-тесен диалог и проблемите с общата история ще намерят разрешението си.

Традиционната аудиенция при папа Франциск идва само два дни, след като руският президент Владимир Путин заяви, че славянската азбука е дошла от „македонската земя“ и разбуни духовете в България навръх 24 май. „Поставили сме ясно условие – за договора за добросъседство, което е задължително, за да може Република Македония да бъде член на ЕС и на НАТО, и се надявам той да стане факт“, посочи държавният глава.

България от години настоява да бъде подписан договор за добросъседство, но все още има неизчистени въпроси. България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на първия кабинет „Борисов“ стана една от страните, които отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС. Идеята на България е договорът за добросъседство да стъпи на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. В декларацията Скопие декларира, че няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България и ще спрат историческите манипулации.

По-рано в петък българският президент и водената от него делегация бяха посрещнати във Ватикана на церемония, състояла се във вътрешния двор на Апостолическия дворец, известен като „Кортиле Сан Дамазо“. Президентът Радев разговаря с папа Франциск „на четири очи“ в Папската библиотека, след което на папата бяха представени членовете на

официалната делегация.

На аудиенцията присъстваха съпругата на президента Десислава Радева, заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на културата Боил Банов, началникът на кабинета на президента Иво Христов, българският посланик при Светия престол професор Кирил Топалов, главният секретар на президента Димитър Стоянов, директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Красимира Александрова, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, директорът на протокола на президента посланик Иван Димитров.

Аудиенцията завърши с традиционната размяна на дарове. На Светия отец беше подарена изработена специално за него икона на Светите братя Кирил и Методий с автор един от най-известните български иконописци Борис Маскръчки, книга за делото на папа Йоан Двадесет и трети, както и есенция от розово масло. Папа Франциск подари бронзов плакет, изобразяващ Св. Мартин, който дава плащеницата си на беден човек, за да го загърне, както и свои енциклики. По-късно българският държавен глава се срещна с държавния секретар на

Ватикана (съпоставим с министър-председател на светска държава) кардинал Пиетро Паролин. След това в италианската столица бяха поднесени венец и цветя на паметниците на Иван Вазов и на Светите братя Кирил и Методий.