Румен Радев не разполагаше със старт мечта. Едва ли има държавен глава, щастлив от факта, че още в началото на мандата трябва да съставя служебен кабинет. Ако някои кадрови „залитания“ са простими в такъв момент, то крайно неприемливо е после да бъдат повторени. Още по-страшно е, когато лансирането на изключително спорни (меката дума!) фигури се превърне в тенденция и израз на политика.

В последните няколко седмици Радев доокомплектова президентския си екип. Последните назначения бяха „трансфер“ от служебния кабинет, което показва, че е имало предварително запазени местенца за определени любимци. Сред тях имаше скандални имена, а други такива се притаиха на сянка под държавния връх още преди това. Да бъдеш президент не е лесна работа, в специфична материя като „човешките ресурси“ със сигурност следва да се съобразяваш с ред фактори. Възможно е някои от имената да са били спуснати на Радев (например от БСП) и той да не е могъл да откаже. Но отговорността се носи от този, който взема решенията – Радев. А и ние не знаем дали волята му не е била да назначи точно тези хора.

Може би най-скандалното име в служебния кабинет бе Пламен Узунов. В биографията му има доста спорни моменти, бе подозиран в зависимости, а назначенията, които сам направи, ги потвърди. Вече бившият служебен министър на вътрешните работи сложи за шеф на кабинета си Николай Крушков, по времето на когото (като началник на ключовата дирекция по стратегическо планиране) се разгоря скандалът „Червеи“ – подслушване и изтичане на секретна информация. И Крушков, и самият Узунов са от обкръжението на Цветлин Йовчев, поради което при съставянето на служебния кабинет основателно се заговори, че в МВР се завръща моделът „Кой“. Говореше се също, че Узунов е „парашутиран“ във временното правителство от БСП, като консенсусна опция и за уж изпадналото в дълбока опозиция ДПС. Сега същият този човек бе назначен от Радев за секретар по правните въпроси и антикорупцията!? Пак ли БСП кадрува или просто президентът много си го харесва?

Скандалът е още по-голям,  тъй като с Крушков (да припомним – много близък на Йовчев при кабинета на Орешарски и дясна ръка на Узунов в служебния на Радев) се разгоря още една драма. Преди 2 седмици се оказа, че прокуратурата разследва неправомерен достъп до информационната система на летище „София“. Досег с данните е имала охранителна фирма, която до края на януари е била собственост на Крушков (очевидно излиза фиктивно заради назначението във властта). Достъп до системата означава и досег с информацията кой кога е излитал и кацал в страната за доста дълъг период. Случката много прилича на „Червеи 2“. Пет дни след скандала Узунов, който избра Крушков за шеф на кабинета си, е назначен от Радев.

Точно с него ли ще бори корупцията?

Освен всичко това бившият МВР министър е известен като човек, близък до Георги Гергов, а в биографията си има още тъмни петна (прикриване на пътнотранспортно престъпление, заради което подава оставка като шеф на МВР-Пловдив през 2015 г.). Нима е редно да бъде трудоустроен в президентството?

Румен Радев очевидно пазеше стол и на Стефан Янев. Това бе вицепремиерът, който отговаряше за изборите. Янев бе и министър на отбраната, а в самия край на служебното правителство се разбра, че е командировал заместника си Михаил Михайлов в Того за период след изтичане на правомощията. Т.е. позволил е откровена екскурзия. Разбра се още, че Янев е назначил съветници на граждански договори за срок до 31 октомври, при това със заплата 2700 лв.Той вече е президентски секретар по сигурността и отбраната. Морално ли е? Впрочем колега ще му е Иван Алипиев, съветник със същия ресор. Алипиев е щатен сътрудник на Трето управление на ДС, а за държава – член на НАТО подобно назначение винаги е дискусионно.

На полето на морала никакви съображения не могат да оправдаят присъствието на Борислав Цеков в правния съвет към президентството. Бившият активист на СДС, НДСВ, „Новото време“ и кандидат-депутат на БСП Цеков стоеше зад сайта „Хаштаг“, който през 2015 г. организира откровена схема за източване на бюджетни пари чрез медийните пакети за националния референдум. В правния съвет е и Атанас Семов – безспорен специалист, който обаче в качеството си на кандидат-президент участва в бруталната лъжа на Яне Янев „Ще уволня Бойко Борисов!“ (девиз на кампанията) през 2011 г. Яне не уволни Бойко, залюби го.

Колко важни са и моралните, и професионалните качества на хората от обкръжението на президента, се видя покрай скандала с „неправилно публикувания“ законопроект за въвеждане на изборна уседналост. „Дондуков 2“ спусна позивната „Подривна дейност на чиновника Талев!“, но стана ясно, че документът е бил разработван под егидата на шефа на правния съвет на президентството Емилия Друмева. Тя не пое отговорност за надробената каша, бумерангът се стовари изцяло върху Радев. Настоящето вещае още много подобни ситуации, като личнитe неудобства на държавния глава са най-малкият проблем. Големият са имената, които подбра.