Президентството се оказа в епицентъра на политически скандал с изготвените промени в Изборния кодекс, които практически забраняват гласуването на българите в чужбина. Проектът бе скоростно оттеглен в сряда от служебния министър на правосъдието Мария Павлова с обяснението, че вината за него е на шефа на Съвета по законодателство във ведомството й Любомир Талев. Няколко часа по-късно уволненият междувременно Талев заяви пред „Правен свят“, че „указанията“ за скандалния проект са дадени на среща с участието на президента Румен Радев, а текстовете са били спуснати на министерството от шефа на Правния съвет на държавния глава Емилия Друмева, която е бивш конституционен съдия.

Талев твърди, че проектът е бил съгласуван и със служебния министър Мария Павлова, което тя отрича, видно от официалното съобщение на министерството в сряда, с което се обявява оттеглянето на скандалните текстове и уволнението на Талев.

Още във вторник се появиха неофициални информации, че президентството е истинският автор на неподписания проектозакон, но въпреки отправените въпроси отговор не дойде нито от там, нито от Министерския съвет.

По конституция държавният глава няма право на законодателна инициатива. Ако казаното от Талев е вярно, в случая правосъдното министерство е използвано като параван за заобикаляне на основния закон, което е недопустимо, още повече когато е съчетано с опит да се заличат „уликите“ чрез обвинения към държавен служител.

Друмева: Не съм автор на законопроекта, но съм го консултирала

След което изказва съжаление, че „се е случило така с младия колега“ Любомир Талев.„Не мога да кажа друго, освен да изразя едно голямо съжаление“, заявява Друмева. От прессекретариата на президентството посочиха единствено, че „работата на Правния съвет на президента е да следи текущото законодателство и в процеса на изготвяне на законодателни промени да ги консултира, както е и в конкретния случай“.

Талев: Говорихме с президента и работихме заедно

„В понеделник се връщам от командировка и бяхме извикани на среща в президентството, на която бяха дадени и указания да се включат текстове за уседналост за парламентарните и президентските избори и в рамките на деня да бъдат качени за обществено обсъждане“, заяви Талев пред „Правен свят“.

Той разказа, че се е срещал с президента и неговия екип, а след това всички са се качили в един от кабинетите в президентството да финализират текстовете. Там са присъствали всички участници на разговора при президента, без самия държавен глава и министъра на правосъдието.

„После (проектът) ни беше изпратен по електронната поща от президентството, а в рамките на деня подготвих цялата преписка. Тъй като има процедура по Закона за нормативните актове и по Устройствения правилник на МС и всеки законопроект се придружава от оценка за въздействието, а тя трябва да получи становище от дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС“, описва действията си уволненият Талев.

Преди публикуването проектът е бил представен на правосъдния министър Мария Павлова и подписан от ресорния й зам.-министър Деница Митрова. „Аз бях още в изпитателен срок. Нито съм луд, нито съм глупав, за да направя нещо такова на своя глава“, допълва Талев.

МП: „Действията на служителя са умишлени, с цел злепоставяне на институцията“

Служебния министър Мария Павлова засега не е коментирала разкритията на уволнения служител, които я уличават в лъжа и злоупотреба с власт.

Тя хвърли цялата вина за скандалния проект върху директора на Дирекция „Съвет по законодателството“ Любомир Талев.

„Министерството приема, че действията на служителя са умишлени, с цел злепоставяне на институцията, тъй като каченият законопроект не е бил съгласуван с министъра. Министерството на правосъдието сваля Проекта от обществено обсъждане, заради констатирани от министъра несъвършенства в текстовете, мотивите към проекта и несъответствия с Конституцията“, се казва в съобщението на правосъдното министерство.

Предложените промени в Изборния кодекс имаха за цел практически да забранят гласуването на българите в чужбина, въвеждайки изискване на президентски и парламентарни избори да гласуват само онези, които са живели в страната поне 3 месеца преди деня на вота.

Оттегляйки тези спорни предложения, които всъщност „дописват“ конституцията, МП уточнява, че първоначалната идея била да се ограничи гласуването на българите, които живеят извън ЕС, т.е. планът е бил да елиминира вотът от Турция, което обаче неминуемо би засегнало и българите в САЩ, Канада, а след две години – и във Великобритания.

Какво предвиждат оттеглените текстове

Законопроектът, въвеждащ уседналостта, бе качен за обществено обсъждане на страницата на Министерството на правосъдието в понеделник вечерта, но медиите съобщиха за него във вторник. Текстовете, с които се въвеждат драстични ограничения за гласуване в чужбина, предизвикаха сериозни съмнения, че чрез тях Министерството на правосъдието си позволява да „дописва“ конституцията.

В момента условие за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно, тъй като конституцията казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начинът на провеждането му е фиксирано в конституцията.

Сега това се потвърждава и от мнението на служебната правосъдна министърка, която признава за съществуването на конституционен проблем. Тя обаче не крие, че от министерството са имали идея да се ограничи максимално гласуването на българите, живеещи извън ЕС. По същество конституцията не прави разлика между българите в ЕС и българите извън ЕС, що се отнася до гласуване в парламентарни избори.

Още преди ден беше ясно, че целта на промените е да се елиминира вотът на българските изселници в Турция, които на основание на двойното си гражданство имат право на глас на парламентарни и президентски избори в България.

Според различни оценки броят на българите в чужбина с право на глас е около един милион души. На последните парламентарни избори в чужбина гласуваха 117 000 души. Проверка на Mediapool от протоколите показва, че в турските секции са гласували точно 33 077 души. На втория тур на президентските избори през 2016 година в чужбина гласуваха 104 000 души, от които 39 000 души в Турция. Немалка част от изселниците обаче пристигат организирано да гласуват в България, което е практика от години насам, но се превърна в тема номер 1 преди изборите на 26 март заради блокадите по границата, организирани незоканно от „Обединени патриоти“.

Резултатите от последните два вида избори в Турция показват, че ДОСТ и ДПС напълно контролират вота там в съотношение приблизително 3 към 2 в полза на партията на Лютви Местан.

Исканията на националистическите партии в предишния парламент да се ограничи вотът на българските изселници в Турция доведе до лимитиране на броя на избирателните секции в страните извън ЕС до 35.

„Обединените патриоти“ ще имат сериозна тежест в новото Народно събрание, тъй като се очаква да влязат в управлението като коалиционен партньор на ГЕРБ. Със сигурност те отново ще поставят въпроса за вота от Турция, особено след като София официално обвини Анкара в недопустим опит за намеса в българските избори. В тази ситуация най-разумният подход е да се ускори въвеждането на електронно дистанционно гласуване, което ще даде по-голяма възможност на всички български граждани по света да участват в изборите, а това ще понижи дела на „турския“ вот.