Шефът на НАП Румен Спецов говори пред Нова тв за това какво знае приходната агенция по скандала с магистрала „Хемус”, как е възможно една фирма хем да губи – хем да става все по-голяма и продължават ли заплахите за живота към директора на НАП.

– По аферата „АМ Хемус“ и предполагаемото пране на пари в размер на 53 милиона лева, от прокуратурата заявиха, че НАП е знаела за големите трансфери, с които са отклонявани милиони за строежа на Лот 5, но не са уведомили разследващите. Tака ли е?

– Съвсем не е така по една проста причина – ние от НАП нямаме тази функция и тези възможности да следим в реално време какво се случва в междубанковото трансфериране, както и нямаме опция да знаем кога се теглят пари на каса на съответната банка. Там вече банковите институции имат техните задължения да уведомят ДАНС, но не и НАП. НАП научава в хода на проверки, тогава можем да изискваме банкови трансфери, но това е впоследствие.

– Какво знае НАП по този казус? Нещо, което ние не знаем?

– НАП със сигурност знае повече от вас, защото сме в хода на проверката, но заради данъчно-осигурителната тайна не мога да кажа подробности.

– Поне имената на банките, от които са теглени тези пари.

– Не.

– Мъжът (Борислав Колев, б.ред.), задържан за източване на милиони в чували от „Хемус”, е бил служител на приходната агенция – знаете ли нещо повече за него?

– Познавам го като човек, не сме работили заедно като колеги. Но знам кой е.

– Смятате ли, че е способен да извърши това, за което е обвинен?

– Не мога да кажа, не сме били толкова близки във времето.

– А поне в работата си – беше ли добър служител на НАП?

– Не мога да Ви кажа.

– Търси ли НАП пари от фирми, свързани с обществени поръчки за АМ „Хемус“?

– Питате в детайл дали търсим пари – ние търсим дали има нарушения в данъчното законодателство. НАП отговоря дотолкова, доколкото дали се дължат данъци, но с подробностите се занимават други институции.

– Платени ли са дължимите данъци? Вие веднъж вече казахте, че схемата „Автомагистрали” е ощетила бюджета най-малко с 20 млн. лева.

– По начините, по които са правени поръчките и плащанията, има ощетявания, да.

– В какъв размер?

– В този, който казахте. 20 милиона лева. За този лот.

– А за други – правени ли са подобни сметки?

– Не са правени.

– В началото на работата си казахте, че ще проверявате приоритетно получателите на голям обществен ресурс – изпълнителни на обществени поръчки. Открихте ли беше нещо?

– Открихме много неща. Вследствие на всички тези проверки, които започнахме, се декларираха може би 85 милиона допълнителни, което показва размера. Доста успешна кампания.

– Имаше ли фирми и изпълнителни на обществени поръчки, които са се опитвали в миналото да избегнат данъчни нарушения?

– Не мога да ви отговаря заради данъчно-осигурителна тайна.

– Но е имало такива?

– Ще замълча.

– Забелязвали ли сте данъчни нарушения при големи фирми у нас?

– Тази група се наблюдава много внимателно, има много важен елемент в детайла, така че този тип нарушения са много малко.

– В интервю пред румънски журналисти казахте, че НАП проверява руска петролна компания със загуби в България и печалби в офшорни сметки. Как точно изглежда схемата?

– Въпросната компания е отдавна на българския пазар и в годините наистина. Вследствие на определени пазарни конюнктури в периода 2008-2015 година отчита загуби. После има печалба, после пак загуби и правим всичко възможно, чрез промяна в начина на мониторинг на самата компания, да видим защо се случва това. Защото тези загуби се отчитат, въпреки продължаващата дейност.

– В медиите се появи информация, че става въпрос за „Лукойл” – ще потвърдите ли?

– Не, няма да потвърдя.

– А ще отречете ли?

– Не, няма.

– Но въпросната компания – колкото и да е голяма и колкото и да си мислим, че печели много, заради различни възможности е успявала да крие печалбата си зад границата. Това ли е схемата?

– И да, и не. Не бива да разглеждаме даден процес само откъм неговата печалба. Трябва да се отчитат всички елементи на пазарната и производствената конюнктура. Всичко, което компанията е вложила като финансов ресурс. Не говорим за милион-два, а за стотици милиони левове в производство. В хода на самата търговска дейност, те са предприели определен начин на осчетоводяване и са използвали част от други дружества от обща група, за да изнесат печалбата извън България. И ние не казваме, че това е лошо. Да си избираш място, където да се облагаш данъчно, но да кажем, че имаме резерви по начина, по който го правят.

– Има ли други компании с подобни модели за придвижване на печалбите?

– Разбира се, че има. Нека да излезем от петролния сектор.

– В кои сектори?

– Нека да не влизаме в детайли.

– 11 600 фирми са получили предупредителни писма от НАП заради нелогично големи материални запаси, какво значи това?

– Тези 11 600 фирми са натрупали материални запаси на стойност 9 милиарда лева. Това означава, че тук – на нашата територия, има налични запаси за 9 милиарда.

– Запаси под формата на какво?

-Това може да са дрехи, обувки, храни, които са налични. В складовете.

– Какво ви съмнява?

– Защо си стоят там. Каква е причината за тези 9 милиарда – защо не се търгуват, защо се отича, че са там. Дали зад тази цифра стоят реални операции или са прикрити други операции, които се прикриват с този материален запас. Проверяват се твърде високи касови наличности – касови наличности над 10 милиарда лева

– В края на септември имаше случай с арестуван данъчен с подкуп – открити ли са други случаи на корупция в приходната агенция

– За съжаление, има. Това не е нещо, с което можем да се гордеем, но правим всичко възможно. Ще бъда безкомпромисен към всеки, който бъде уличен в такъв вид действия. Има няколко случая на „Дунав мост”. За съжаление, те са в специфична дирекция.

– Коя?

– Няма да кажа.

– За колко случая става въпрос?

– От двама, през седем и така нататък.

– Взимане на подкупи?

– Или в този аспект, или в аспект на непристойно поведение, или в аспект на вършене на услуги. Извършването на нерегламентирани услуги, също е непристойно поведение.

– Подадени ли са всички данъчни декларации на политици и хора, заемащи публични длъжности – Вие били ли сте сезирани от КПКОНПИ, че трябва да проверите хора за нереално съотношение между доходи и имущество?

– Точно така. Този топ декларации за политиците е действия на тази комисия. Ако тя открие, тя прави проверки, уведомява ни и ние правим допълнителни проверки. Да, проверявали сме, но не мога да кажа имената.

– Сега имате ли сигнали?

– На този етап – не, може би след новия парламент и новите декларации, може и да дойдат.

– Равносметката на НАП за 2021 – планирана и постигната събираемост . Много се обещава, ще има ли пари?

– Начинът на изразходване не е в компетенцията на НАП. В компетенцията на Агенцията е да се събират данъците и да се изпълнява планът, който ни е заложен. Миналата година беше и много бурна, и много успешна. Бурна откъм политика и социални прояви, но по отношение на фискалния елемент е успешна за НАП. Ние на два пъти си изпълняваме плана и при последната актуализация ще имаме с 2% повече, което е около 600 милиона лева в повече. В годишен аспект за втора година това са над 3 милиарда в повече, отколкото беше заложено за 21 години.

– Тоест – не знаем какви ще бъдат вашите цели?

– Погледнато историческо назад, във връзка с новите условия на инфлация и предложения за повишаване на праг, планът, за който НАП трябва да работи, ще е с малко повече – между 27 и 30 милиарда се очаква да бъде за следващата година.

– Какъв е процентът на хората, които се издължават коректно? Колко са несъбраните вземания към края на годината? В кои сфери?

– Процентът на доброволното плащане е много висок – 90% се плаща доброволно. Имаме и елемент на забавени плащания. Тази година имаме да събираме около 500 милиона.

– Общата събираемост – заради НАП или защото хората харчат повече?

– Това е комплекс от фактори, не на последно място е НАП – начинът, по който структурирахме работата, къде и как да подходим. Отчита се и това, че икономическият живот не е замрял. По време на пандемията хората не спряха да потребяват, а отидоха от малките в големи хранителни вериги. Просто се преместиха на по-светло място, където данъците бяха надлежно платено. Всичко това доведе до по-висока събираемост.

– Най-грубите нарушения, които приходната агенция е отчела през изминалата година.

– Няма конкретна сфера, където има най-много нарушения. Да, неплащането на ДДС, начините на криене на ДДС, но те са в цялата палитра от икономически дейности.

– Кои са най-честите опити от страна на данъкоплатците да заобиколят закона?

– Да отправя апел към търговците – България е много хубаво място да си плащате данъците и най-хубавата страна за доказване на доходи. Добре е да се плащат данъци. 10% са изключително приемлива стойност.

– Няколко лични въпроса на финала – казахте, че веднъж вече сте получавали заплахи за живота си. Продължават ли тези заплахи и до днес?

– Слава Богу, тази опасност е елиминирана. Нашите служби си свършиха перфектно работата и към сегашния момент няма индикация за нова заплаха.

– Имате ли смелост да кажете от кого бяха?

– Това е много специфична информация, която не трябва да се споделя, предпочитам да остане при специалните служби, които следят крими контингента.

– Страхувате ли се за живота си?

– Не.

– По казуса с вашата фирма, за която се твърдеше, че е прехвърлена със задължения на малоимотен човек – казахте, че ще говорите повече по казуса след изборите. Какво не казахте тогава, което ще кажете сега?

– Казусът е моята фирма – казах достатъчно много и като специфика, и като обяснения, мисля, че не е дошъл моментът.

– Потърсихте ли по съдебен ред правата си срещу хората, които Ви нарекоха мошеник, измамник заради казуса около вашата бивша фирма. Има ли такива заведени дела?

– Не още, защото очаквам проверката, която е извършена от Прокуратурата да приключи и да съм уведомен официално, да имам документ.

– В Търговския регистър бившата Ви фирма продължава да дължи 1.134 млн. на бюджета. Ще си върнете ли тези пари. Вече като принципал на НАП?

– Не е акцентът на тази фирма, гоним всички, включително и тази. Нека да кажа така – когато аз съм имал отношения с тази фирма, тя не е била моя.

– Бившата Ви фирма.

– Да. Там има толкова много детайл, който трябва да Ви кажа, но вече съм го казал. По-добре да завърши проверката и да имам официалния документ и ще мога да кажа всичко, което съм обещал.

– Била ли е тази фирма прехвърлена на малоимотен човек?

– Какво значи малоимотен, вие колко имота имате?

– Това не е предмет на нашия разговор.

– Аз примерно, ако имам един имот – малоимотен ли съм?

– Има се предвид човек, който надали би могъл да си я купи.

– Разкриването на фирма не се изисква инвестиции, така че това са различни теми.

– Ще бъдете ли оневинен по тази казус?

– Аз няма какво да крия. Каквото има съм казал и заявил.