Ситуацията в авиобаза „Граф Игнатиево“ предизвика реакцията на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който опроверга масовата акция на протеста на летците и ги нарече слухове за детската градина.

„Не искам да слушам приказки за стачки и бунт, армията не е детска градина, и никой, нито в авиацията, нито в другите видове въоръжени сили не е отварял дума за подобни действия“, коментира той. По думите му, той е имал среща с командира на „Граф-Игнатиево“ и е обсъждал въпроси, свързани с двигателите за МиГ-29, които страната получава от руската корпорация «МиГ».

Ние имаме договор, който е сключен още при предишното ръководство на министерството на отбраната. Там са написани изискванията, на които трябва да отговарят двигателите. Не можем нито да нарушим, този договор, нито да изискваме подписване на някакви протоколи към него. Но ние ще изискваме изпълнение на този договор точно и стриктно, тъй като животът на летците – това е една от нашите приоритетни задачи, казва министърът, цитиран от изданието.

Въпреки това заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов признава, че част от учебните полети на авиабазата „Граф Игнатиево“ действително са прекратени, но вината за това не е проблемът с двигателите, а недостатъчния брой подготвени за полети самолети.

„Министерството на отбраната прави всичко възможно, за да поддържа самолетите МиГ-29 в летателна годност, която ще позволи на летците да изпълняват учебни полети и за носят бойното дежурство“, казва Запрянов пред местното издание Днес. Представителят на българското министерство на отбраната напомня, че към настоящия момент от руската корпорация „МиГ“ са получени 4 нови двигатели за МиГ-29, с които няма проблеми. „Тази компания е ремонтирала за нас и шест стари двигатели, те са в добро техническо състояние. Но сега не трябва да се използват, тъй като ние имаме само копия от съпроводителни документи за тях, а за експлоатацията са необходими оригинали“, казва Запрянов.

По думите му, след като въпросът със съпроводителната документация бъде решен, новите двигатели ще помогнат паркът на българските изтребители да достигне до 9-10 машини. А това е напълно достатъчно както за учебни полети, така и за изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство, сочи Газета.ру.

В резултат на смяната на политиката главнокомандващият на ВВС генерал Румен Радев написа рапорт за оставка. Самата корпорация МиГ реагира крайно негативно на действията на България, подчертавайки, че Полша няма лиценз за ремонт на руски двигатели. Скандалното разтрогване на контракта с МиГ тогава също така остра дискусия в Народното събрание на България, тъй като много депутати са сигурни, че разтрогването на договора с руската страна ще докара на София продължителна съдебна сага.

През януари 2017 г. Румен Радев спечели президентските избори в България, кандидатирайки се от социалистическата партия. След това новото ръководство на МО се отказа от контракта с Полша и продължи да сътрудничи с руската корпорация, пише в анализа си Газета.ру.

“ Днес ситуацията в „Граф Игнатиево“ прилича на опит на някои сили да направят така, че нашата компания все пак да излезе от българския пазар за въоръжение и ремонт на военна техника. До този момент не е известно кои точно пилоти участват в стачката и други подробности. Но, доколкото ни е известно, болшинството от пилотите не поддържат своите колеги“, коментира пред Газета.ру източник от Обединената авиостроителна корпорация.

Източникът допълва, че на българска територия, в това число на „Граф Игнатиево“, има представители на руските производители на оръжия, отговарящи за спорните ситуации.

България влезе в НАТО през 2004 г. Тогава в страната на въоръжение имаше голямо количество образци на военна техника съветско производство. Сред тях бяха изтребителите МиГ-21 и МиГ-29, щурмовите самолети Су-25, вертолети Ми-24 и Ми-17, танкове Т-72, бронетранспортьори БТР-60 и БРДМ-2, ракетни комплекси „Точка“. Част от тази техника се обслужва от руски производители на оръжия.

Според информация от открити източници, значително количество военна техника руско и съветско производство днес имат и други страни – бивши членове на Варшавския договор: Полша, Чехия, Словакия, Румъния и Унгария.

„Технически погледнато, да ремонтират тези образци, могат много от тези страни. Друг е въпросът, че тогава те  се лишават от гаранциите на завода-производител за бойните си машини. Освен това, неизбежно ще изникне въпросът за резервните части, които често се произвеждат само в Русия“, коментира военният историк и експерт Алексей Ардашев. По думите му, до началото на войната на изток в Украйна, част от тази техника се ремонтираше от компании в тази страна.