Докато разходите за енергия в Европа растат до небето, Русия изгаря големи количества природен газ, според анализ, цитиран от ББС. На европейските газови борси синьото гориво надвиши в петък 3500 долара за 1000 куб. м, което е нов ръст от 11 на сто към постигнатия предишния ден. На нидерландската борса TTF стойността на септемврийските фючърси достигна 3541 долара за 1000 куб. м или 340.90 евро за мегаватгачс.

На този фон нов завод за втечнен природен газ, разположен северозападно от Санкт Петербург и близо до границата с Финландия, изгаря във въздуха газ за около 10 млн. долара всеки ден. Съоръжението е до станция „Портовая“ на газопровода „Северен поток 1“, пренасящ газ под Балтийско море до Германия. Според посланика на Германия във Великобритания това е газ, който е бил предназначен за Германия и се гори, защото „не могат да го продадат другаде“.

Анализът на Rystad Energy показва, че около 4.34 милиона кубически метра газ се изгарят от факела на съоръжението всеки ден. Първи забелязват, че нещо не е наред финландски граждани, забелязали големия пламък на хоризонта по-рано това лято.

Доставките по „Северен поток 1“ са ограничени от средата на юли, като руснаците твърдят, че това е заради проблемите с ремонтираната турбина на газопровода, която те отказват да вземат. Германия твърди, че това е чисто политически ход след нахлуването на Русия в Украйна.

Въпреки че изгарянето на газ е обичайно в преработвателните предприятия – обикновено се прави по технически причини или причини за безопасност – мащабът на това изгаряне обърква експертите, посочва ББС.  „Никога не съм виждала завод за втечнен природен газ да гори толкова много“, каза д-р Джесика Маккарти, експерт по сателитни данни от университета в Маями в Охайо.

„Започвайки около юни, видяхме този огромен връх и той просто не изчезна. Остана ненормално висок“, допълва тя. „Те нямат други места, където да продават газта си, така че трябва да го горят“, предположи Мигел Бергер, германският посланик в Обединеното кралство.

„Операторите често се колебаят наистина да затворят съоръженията от страх, че може да е технически трудно или скъпо да стартират отново, и вероятно така е в този случай“, коментира той. Други смятат, че може да има технически предизвикателства при справянето с големите количества газ, които се доставят към газопровода „Северен поток 1“, който работи със силно намален капацитет.

Допуска и възможността „Газпром“ да смятала да втечнява газа, но да са възникнали проблеми и най-безопасно да е било да го изгаря. „Този вид дългосрочно изгаряне може да означава, че им липсва някакво оборудване“, коментира Еса Ваккилайнен, професор по енергийно инженерство от финландския университет LUT.

„Така че, поради търговското ембарго с Русия, те не са в състояние да направят висококачествените клапани, необходими при преработката на нефт и газ. Така че може би някои клапани са счупени и те не могат да ги сменят“, допуска Ваккилайнен.

От „Газпром“ не са отговорили на искания коментар относно изгарянето, което вече започва да притеснява учените, заради последиците върху околната среда. „Въпреки че точните причини за изгарянето са неизвестни, обемите, емисиите и местоположението на факела са видимо напомняне за господството на Русия на енергийните пазари в Европа“, коментира Синдре Кнутсон от Rystad Energy.

Освен отделянето на около 9 000 тона CO2 еквивалент всеки ден, изгарянето причинява и други значителни проблеми. Черният въглерод е името, дадено на частиците сажди, които се получават при непълното изгаряне на горива като природен газ.

„От особено значение при изгарянето в арктическите ширини е пренасянето на емитирания черен въглерод на север, където се отлага върху сняг и лед и значително ускорява топенето им“, коментира проф. Матю Джонсън от университета Карлтън в Канада.

„Някои високо цитирани оценки вече поставят изгарянето като доминиращ източник на отлагане на черен въглерод в Арктика и всяко увеличаване на изгарянето в този регион е особено нежелано“, допълва той.