Русия и Иран изглежда реанимират проекта за строеж на Трансирански канал, обмислян в двете страни още от края на 19-и век. Подтикват ги навярно влошените отношения с Турция, която заедно с НАТО контролира черноморските проливи – Босфора и Дарданелите, пише руското електронно издание Росбалт. Предвижда се между Каспийско море и Персийския залив да бъде прокопан 700-километров канал – изцяло през иранска територия. Проектът дейно се обсъжда, съобщи неотдавна посланикът на Иран в Русия Мехди Санаи. Руската страна още не е правила официални изявления по въпроса.

Замисълът не само доста променя транспортната логистика, а най-малкото засилва геополитическото влияние на Русия и на Иран, намалявайки влиянието на Турция, тъй че буди множество въпроси от най-различно естество, пише руското издание.

Осъществен, проектът би осигурил на Русия и повечето страни в постсъветското пространство и Европа пряк излаз към Индийския океан – при това според експерти пътят ще е двойно по-къс от водния маршрут през Турция. Оптимистични изчисления сочат според защитници на инициативата, че каспийско-персийският канал ще може да се използва още от 2020 г.

Перспективата привлича днес Русия, Иран и още много страни, доколкото става дума за алтернатива на проливите Босфор и Дарданели, контролирани от Турция, която използва привилегированото си положение с политически цели. При това новото трасе между Каспийско море и Залива ще конкурира донякъде и Суецкия канал, продължава Росбалт.

С оглед на всичко това ролята на Русия и на Иран в региона може съществено да нарасне, освен това ще се активизира морската търговия между Руската федерация, държавите от региона, Китай и Индия.

Оценките за стойността на проекта варират от 10 до 30 милиарда долара. Инвестициите вероятно ще се изплатят за пет години, а годишната печалба се очертава да е близо 3 милиарда долара.

Колкото до въпросите към проекта, с особена острота ги поставя примерно KazAnalytics. Изданието е убедено, че строежът на канала ще срещне големи трудности и ще се проточи с десетилетия: „Защото един канал, дълъг стотици километри, няма как да бъде укрепен само с бетон. Нужни са нови материали и челни технологии, също и време, за да бъдат разработени, изпробвани и внедрени“.

Като пречка за изграждане на канала се посочва и фактът, че „характерни белези на региона са сложният географски релеф и различната структура на скалите. Ще трябва да се пробият милиони кубични метри скали, което изисква колосални ресурси и финансови разходи. А един толкова дълъг канал през иранска територия може да причини и наводнения, които на свой ред да предизвикват по-чести земетресения в страната, където те бездруго не са рядко явление“.

„Отделна тема“ нарича KazAnalytics техническите и екологическите проблеми на бъдещата водна артерия. Така например „каналът ще трябва да се запълни с големи количества вода – 10 процента от водния обем на река Волга. Освен това по време на строителството неизбежно ще трябва да бъдат евакуирани селища и да се плащат значителни обезщетения на жителите. Не е изключено също да се зародят социални недоволства в различни слоеве от иранското общество“.

Изданието сочи и други аргументи срещу строежа на канала, като изтъква, че „проект от такъв мащаб още не е имало на нашия континент. Затова все още липсва единно мнение доколко е осъществим този замисъл“.

Същевременно то признава, че начинанието със сигурност е актуално за Иран: „На първо място страната ще се сдобие с невиждана досега национална транспортна мрежа, която ще модернизира, оптимизира, ускори и улесни пътническите и товарните превози по море, сред които най-важно значение ще има транспортирането на енергийни ресурси – петрол и газ. И ако бъде реализирана, новата водна артерия, ще съедини всички каспийски страни с Персийския залив, с Индийския океан, после ще отвори пътища към Африка и Азия. Това на свой ред ще разшири търговско-икономическите и геополитическите възможности на каспийските държави. В крайна сметка се очакват значителни промени в целия регион, засягащи включително световния търговски баланс“.