Русия, Китай и Турция активно купуват злато, за да се отърват от доларовата зависимост, пише Neu Zürcher Zeitung. Така Москва е застрахована от нови санкции от страна на САЩ. Анкара до голяма степен решава вътрешните си икономически проблеми с инфлацията. Пекин си е поставил по-глобална цел: да превърне юана в световна валута.

От началото на тази година Руската централна банка е закупила 128 тона злато, увеличавайки резервите си до 2240 тона, пише Neu Zürcher Zeitung.

Ръководителят на Кремъл Владимир Путин провежда „дедоларизация“. И в този си стремеж той не е сам. Подобни процеси протичат в Китай и Турция. Дори ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер смята за „абсурдно“, че Европа използва американска валута, за да плати 80% от вноса си на енергийни ресурси. От своя страна китайският президент Си Цзинпин неведнъж е говорил за икономическата „хегемония“ на САЩ. За разлика от други валути, акции или облигации, златото е актив, който не е обвързан със задължения към трети страни, обяснява изданието. Съответно благородният метал не носи никакви кредитни рискове. Ето защо златото е „важен компонент от антикризисната политика на автократите от Русия, Китай и Турция“.

Тези страни се страхуват от американската валута, защото тя стана много разпространена в света. Доларът се използва в 90% от международните валутни транзакции, както и почти винаги при покупка или продажба на нефт. Две трети от световния дълг са деноминирани в долари. Вездесъщите американски пари принуждават икономиките на други страни да се адаптират към финансовите политики на Вашингтон и колебанията в стойността на „зеления гущер“. Освен това доминирането на долара на световния валутен пазар ги прави уязвими спрямо икономическите санкции на САЩ. Вашингтон може да блокира активите на всяка компания или банка, работеща с американски пари.

Русия започна да се защитава срещу това през 2014 г., продължава Neu Zürcher Zeitung. Страната остана под американски санкции пет години и „разбра границите си“. Москва се страхуваше от допълнителни наказания, по-специално от изключването на Русия от международната платежна система. За Путин финансовите санкции на американците са същата сериозна заплаха като военната мощ на НАТО, пише изданието. Освен това ръководителят на Кремъл иска да избегне повторението на ситуацията със Съветския съюз по всякакъв начин, когато поради рязък спад на цените на петрола бившият президент на СССР Михаил Горбачов трябваше да вземе многомилиардни заеми на Запад, за да закупи хранителни продукти.

През 2018 г. Руската централна банка продаде почти всички облигации за държавен заем в САЩ. Вместо това Кремъл е заложил на юана, златото, еврото и йената. В търговията на Русия с ЕС и Китай европейската валута скоро ще изпревари американската. Въпреки това, понякога се налага да плащате скъпо за този подход. Миналата година руската икономика претърпя големи загуби поради отслабването на юана.

За разлика от Москва, Пекин не е толкова уязвим от американските санкции, продължава изданието. Но Азия наистина иска да ограничи въздействието на долара. Азиатската финансова криза в края на 90-те години направи Китай най-големият кредитор на САЩ. Сега Китай се опитва да се отърве от долара, както и да превърне юана в световна валута. Пекин постигна най-големия си успех през 2015 г., когато Международният валутен фонд включи китайските пари в престижната група валути. В това отношение Китай разчита предимно на своята икономическа мощ и „юанизацията“ на търговията със суровини, а не на златото. За разлика от Русия, благородният метал представлява относително малка част от всички резерви на страната.

„Турция изглежда се превръща в нова Русия“, пише изданието. Правителството на Реджеп Тайип Ердоган все повече залага на златото. През последните години покупките на благороден метал се увеличават значително. Анкара също все повече се отдалечава от своя партньор в НАТО – САЩ. Доларът за много компании в Турция се превръща в проблемна валута. И това е свързано не само със заплахите на ръководителя на Белия дом Доналд Тръмп, който обещава да „унищожи“ икономиката на страната чрез санкции, но и с провалената финансова политика, провеждана от самия Ердоган. Страната страда от висока инфлация. Много фирми плащат дълговете си в долари, а печалбата получават в слаба лира, поради което имат проблеми с изпълнението на финансовите си задължения. Президентът на страната призовава хората си да купят националната валута, но това не помага, затова Анкара се нуждае от покупки на злато не само за да се освободи от долара, но и за да стабилизира лирата, заключава изданието.