Всички оценки я поставят начело в отряда на световните ядрени сили и аналитиците се тревожат доколко е реалистична доктрината й: нека хвърлим светлина върху ядрения арсенал на Русия, организацията му и опасенията във връзка с него.

Номер едно в света

Русия е силата, притежаваща най-много бойни глави, при все че САЩ разполагат с по-голям брой развърнати бойни глави, които може да бъдат изстреляни много бързо.  Според Стокхолмския международен институт за изследвания на мира (СИПРИ) руснаците декларират 6255 ядрени бойни глави, американците – 5550. Другите сили не играят в същата лига. Китай, третата ядрена сила в света, разполага едва с 350, Франция – с 290.

Това обаче са само оценки. Така наречените нестратегически арсенали е особено трудно да се оценят, по-специално защото за повечето оръжия в тях се използват носители, способни да носят и обикновен заряд.

Според Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова награда за мир през 2017 г., Русия е изразходвала през 2020 г. близо 8 милиарда долара „за производство и поддръжка на ядрените си сили“.

Командна верига

Кой заповядва да се открие ядрен огън? Според конституцията – президентът, но заповедта и потвърждението минават през министъра на отбраната и началника на генералния щаб. В случая – съответно през Сергей Шойгу и дясната му ръка Валерий Герасимов.

Владимир Путин „е овластен да даде командата“, коментира за АФП независимият руски експерт Павел Подвиг. „Доколко някой друг може да е част от процедурата, не се знае нищо. Те не могат да наложат вето, но има колегиалност в някаква форма“, добавя той.

Съответно едва ли се очаква сценарий катастрофа. Президентът няма копче, поставено на бюрото му, процесът съвсем не е автоматичен и остава невъзможно да се предвиди как ще реагира всеки участник в различни фази на процедурата.

Тук идва въпросът за руската армия и дали тя ще се подчини, ако Владимир Путин поведе страната си към ядрения хаос.

„Не съм убеден, че цялата армия подкрепя Путин. Те (военните) не са нито луди, нито фанатици. Не можем обаче да отгатнем дали армията ще изпълни заповед да използва ядрени оръжия“, уверява Павел Лузин, експерт по руските въоръжени сили, работещ в Москва за аналитичния център „Ридъл“.

Мнозина западни експерти твърдят, че Владимир Путин може да изгуби повече от нахлуването в Украйна, отколкото ще спечели. А някои предполагат, че и редица руски представители може би са в плен на съмнения.

„Според мен руският военен елит едва ли ще се зарадва, ако ядрени оръжия се използват ограничено в (Украйна) или по повод Украйна“, написа в понеделник в Туитър Кристин Вен Бруусгаард от Центъра за международно сътрудничество и сигурност към Станфордския университет (CISAC). „Но кой ще предупреди Путин, че това може всъщност да не подейства . . . ?“, запита се тя.

Доктрина и реалност

В статия, поместена в четвъртък от „Бюлетина на атомните учени“, експертите Ханс Кристенсен и Мат Корда припомниха, че през 2020 г. Владимир Путин одобри ядрена доктрина, предвиждаща четири случая, когато използването на атомни оръжия е оправдано: изстрелване на балистични ракети срещу Русия или неин съюзник, употреба на ядрени оръжия от противник, нападение срещу руски ядрен военен обект или агресия, застрашаваща „самото съществуване на държавата“.

Правдивостта на тази доктрина обаче е под въпрос. Русия твърди, че е модернизирала към 90 на сто от своя арсенал, а Владимир Путин се позовава на нуждата да следва „ритъма на промените“.

„Това дори не е „Формула 1″, скоростите са свръхзвукови. Спреш ли за секунда и веднага започваш да изоставаш“, увери господарят на Кремъл, цитиран от двама експерти.

Те допълват, че „руските официални лица неведнъж са правели изявления, които изглежда отиват доста отвъд публикуваната доктрина“. Модернизацията на арсенала подсказва, че последната „се простира по-далеч от обикновено възпиране, включвайки стратегии за регионални сражения, дори оръжия, целящи да всяват ужас“.

В понеделник САЩ заявиха, че не откриват никакви промени в ядрените позиции на Русия. „Не мисля, че сме забелязали нещо конкретно… Във всеки случай още не“, заяви пред журналисти високопоставен представител на Пентагона.

Франс прес