Излязъл е арбитражът за АЕЦ „Белене“, съобщи премиерът Бойко Борисов пред журналисти. „Най-големите ми страхове се разминаха. Арбитражното дело, заведено срещу НЕК, е с решение за 550 млн. евро, които България трябва да плати, но за да изкупи произведеното оборудване“, заяви министър-председателят.

„Има два варианта – НЕК и руската страна да решат да строят реактор или двете страни да се разберат да го продадат“, добави той. „Тъй като спирането на АЕЦ „Белене“ бе с решение на Народното събрание Борисов заяви, че в парламента ще се търси най-доброто решение.

Проектът за строежа на АЕЦ „Белене“ бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ „Белене“.

Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и по последни данни руските претенции са за около 1.2 млрд. евро.

Сагата с АЕЦ „Белене“ започна преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.

След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра руската компания „Атомстройекспорт“ пред чешката „Шкода“, залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.

Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ „Белене“, се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.