САЩ и европейските им съюзници внасят огромни количества ядрено гориво и ядрени материали от Русия, осигурявайки на Москва така нужните й приходи от стотици милиони долари, които й позволяват да продължава да води войната си срещу Украйна, пише в обобщение по темата Асошиейтед прес, цитирано от БТА.

Продажбите, които не попадат под въведения санкционен режим, предизвикаха тревогата на експерти и политици, според които вносът на руско ядрено гориво помага да се финансира развитието на ядрения арсенал на Русия и усложнява усилията за ограничаване на военните способности на страната.

Зависимостта от руски ядрени продукти и в частност от гориво за атомни реактори, оставя САЩ и техните съюзници изложени на риск от недостиг, ако руският президент Владимир Путин реши да спре доставките.

Предизвикателството вероятно ще става по-осезаемо, тъй като много страни се стремят да увеличат производството на беземисионна енергия, като част от борба срещу изменението на климата.

След началото на войната Русия е продала ядрени продукти за около 1,7 милиарда долара на европейски и американски фирми, сочат търговски данни. Продажбите са реализирани, след като Западът наложи строги санкции на Москва заради инвазията в Украйна през 2022 г., блокирайки вноса на основни руски стоки като петрол, газ, водка и хайвер.

Западът обаче не е склонен да ограничи и руския износ на ядрени продукти, тъй като той играе ключова роля в поддържането на работата на много реактори. Русия е доставила на атомната индустрия на САЩ около 12 процента от необходимите й количества уран през миналата година, по данни на американската агенция за енергийна информация (EIA).

През 2022 г. Европа е получила около 17 процента от урана за своите реактори от Русия

Очаква се зависимостта от ядрената енергия да нараства в бъдеще, тъй като много страни я приемат за алтернатива на изкопаемите горива. Въпреки че атомните електроцентрали не произвеждат вредни емисии, някои експерти предупреждават за наличието на рискове при работата на реакторите, както и за предизвикателството за безопасното съхраняване на ядрените отпадъци.

Към момента в процес на изграждане са около 60 реактора по целия свят, а още 300 са в етап на планиране.

Много от 32-те държави, използващи деленето на атома за мирни цели чрез своите около 440 реактора, внасят уран от руската държавна енергийна корпорация „Росатом“ и нейните филиали. Компанията е лидер в света по обогатяване на уран и е на трето място по производство на ядрено гориво, според годишния доклад на компанията за 2022 г.

„Росатом“, която строи 33 нови реактора в 10 страни по света, и неговите дъщерни дружества, са изнесли стоки и материали, свързани с ядрената енергетика, на стойност около 2,2 милиарда долара миналата година, според търговски данни, анализирани от Кралския институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната (Royal United Services Institute – RUSI), мозъчен тръст базиран в Лондон.

Тази сума вероятно е много по-голяма, тъй като е трудно да се проследи целия руски износ на ядрени продукти, смятат експертите на института.

През февруари те оповестиха данни, според които продажбите в чужбина на руско ядрено гориво и технологии са се увеличили с повече от 20 процента през 2022 г. на годишна база.

Същевременно покупките от членове на Европейския съюз са достигнали до най-високото си ниво от три години.

Главният изпълнителен директор на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви пред руското издание „Известия“, че експортният бизнес на компанията трябва да достигне 200 милиарда долара през идното десетилетие. Този доходоносен цивилен бизнес осигурява критично важни средства за другата голяма отговорност на „Росатом“, а именно проектиране и производство на ядрения арсенал на Русия, предупреждават експерти.

„Украйна не разбира защо все още не са въведени санкции срещу „Росатом“ и нейното ръководство“, подчерта украинският президент Володимир Зеленски през май.

Защитниците на ядрената енергия смятат, че САЩ и някои европейски страни ще се сблъскат с трудности, ако решат да спрат вноса на руски ядрени продукти. Ядрената енергетика в САЩ, която до голяма степен възлага поръчките за своето гориво на външни изпълнители, е произвела близо 20 процента от електроенергията в страната през 2022 г.

Стойността на руското ядрено гориво и продукти, доставени за САЩ, е достигнала 871 милиона долара миналата година, спрямо 689 милиона долара през 2021 г. и 610 милиона долара през 2020 г., според Бюрото за преброяване на населението на САЩ (Census Bureau).

По отношение на количествата – вносът на уранови продукти от Русия в САЩ почти се е удвоил – от 6,3 тона през 2020 г. до 12,5 тона през 2022 г., според данни на аналитичната компания „Импорт джиниъс“ (Import Genius).

Причините за зависимостта от руски ядрени доставки датират още от десетилетия. Американската уранова промишленост претърпя поражение след Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1993 г., което доведе до вноса на евтин оръжеен уран от Русия, казват експерти.

Американските атомни електроцентрали са закупили едва 5 процента от необходимия им уран от местни доставчици през 2021 г., последната година, за която има официални данни за производството в страната, показват данни на Агенцията за енергийна информация.

Най-големият източник на уран за американските централи е бил Казахстан, от които са дошли около 35 процента за доставките за САЩ през 2022 г. Казахстан е най-големият производител на уран в света.

Администрацията на Байдън обяви, че се опитва да съживи местния добив на уран и производството на ядрено гориво, а Конгресът въведе законодателство за ускоряване на този процес.

„Изключително важно е да спрем да финансираме руския държавен ядрен монополист „Росатом“, каза сенатор Джон Барасо, републиканецът, който представи законодателство за финансиране на американската верига за доставки на ядрено гориво по-рано през годината. „Ние също трябва да осигурим сигурност на пазара на доставчиците на ядрено гориво в Америка“, добави той.

Европа е в затруднено положение до голяма степен, защото има 19 проектирани от Русия реактора, разположени в пет страни, които са изцяло зависими от руското ядрено гориво.

Франция също разчита от дълги години на доставките на обогатен уран от Русия. В доклад, публикуван през март, екологичната организация „Грийнпийс“, позовавайки се на данни на ООН, съобщи, че френският внос на руски обогатен уран се е увеличил от 110 тона през 2021 г. до 312 тона през 2022 г.

Европа е похарчила близо 828 милиона долара (около 750 милиона евро) през миналата година за продукти, произведени от руската ядрена промишленост, включително горивни елементи, ядрени реактори и съоръжения, според европейската статистическа служба Евростат.

На този фон някои европейски държави предприемат стъпки, за да се откажат от руския уран. В началото на конфликта в Украйна Швеция отказа да закупи руско ядрено гориво. Финландия, която разчита на руски доставки за два от петте си реактора, отмени сделка с „Росатом“ за изграждане на нова атомна електроцентрала.

Финландската енергийна компания „Фортум“ (Fortum) също обяви, че е сключила споразумение с американската „Уестингхаус електрик“ (Westinghouse Electric) за доставки на гориво за два от реакторите й, след като изтекат договорите, които е подписала с дъщерното дружество на „Росатом“ – ТВЕЛ, през следващите седем години.

Чехия също се опитва да се откаже от руските доставки и се обърна към „Уестингхаус електрик“ и френската компания „Фраматом“ (Framatome) за бъдещи доставки на горивни касети за единствената й атомна електроцентрала, зареждана в момента от ТВЕЛ. Новите доставки се очаква да започнат през 2024 г.

Словакия и България, две други страни, които разчитат на ТВЕЛ за ядрено гориво, също са се обърнали към различни доставчици.

БТА припомня, че в края на миналата година АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и „Уестингхаус Електрик Швеция АВ“ подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5 блок на атомната ни централа. В средата на 2024 г. се очаква да бъде заредено горивото на „Уестингхаус“, като тази година трябва да бъде получен пълният лиценз на ядреното гориво.

На 2 август Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) завърши прегледа за формална редовност на подаденото от АЕЦ „Козлодуй“ заявление за издаване на разрешение за извършване на поетапен преход на блок 5 на ядрената електроцентрала към експлоатация с нов тип ядрено гориво RWFA, произведено от „Уестингхаус“.

Договорът за доставка на гориво, сключен между българската държава и „Росатом“, изтича през 2025 г., съобщи миналия месец енергийният министър Румен Радев.

„Въз основа на очевидните перспективи (за диверсификация на доставките на гориво) би било справедливо да се каже, че „Росатом“ е загубила европейския си пазар“, каза Владимир Сливяк, съпредседател на руската екологична група „Екодифенс“ (Ecodefense).

Това, което остава неясно, според Сливяк, е как Унгария и Франция ще се справят с откъсването от руските доставки. Франция не е изразила подобно желание. Унгария, която поддържа тесни връзки с Русия, е напълно зависима от Москва, за да осигури гориво за своята атомна електроцентрала, разполагаща с четири реактора. Будапеща планира да разшири централата с два реактора на „Росатом“ – проект, който се финансира с кредитна линия от 10 милиарда евро от руска банка. Експерти твърдят, че тези реактори ще разчитат изцяло на руско ядрено гориво в продължение на години, ако не и десетилетия.