Утре в 15 ч. в Кремъл ще се състои официална церемония по подписване на анексията на украински територии, съобщи говорителят на президентската администрация Дмитрий Песков.

Тя ще бъде обявена от Владимир Путин, който ще направи и пространно обръщение. Проведените в т.нар. ДНР и ЛНР,  плюс Херсонска област и Запорожието референдуми показаха, че преобладаващото мнозинство там гласува за присъединяване към Русия. Това бе окачествено от Украйна и Запада като лъжа. През февруари Русия призна т.нар. ДНР и ЛНР за независими. Преди дни се твърдеше, че анексията ще бъде официализирана на 4 октомври.

Четирите области заемат 15 % от територията на Украйна. След като бъдат анексирани, руското ръководство заяви, че ще разглежда нападенията срещу контролираните от Русия области като пряко нападение срещу Русия.

Според процедурата Думата ще гласува промени в чл. 65 в конституцията на Русия, следва гласуване в Съвета на федерацията и накрая президентът подписва указ.

На 7 октомври Владимир Путин навършва 70 години и западни наблюдатели тълкуват анексията като своеобразен подарък за юбилея му.

Четирите украински области, които Русия присъединява

След референдуми, които Европа (вкл. България) обяви, че няма да признае, Русия анексира значителни територии от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области на Украйна. Тези области се намират почти изцяло или частично под руска окупация.

Донецка област

Донецка област преди войната има население от 4,1 милиона души, а областният център Донецк е третият по големина град в Украйна.

Преди руското нахлуване близо половината Донецка област е под контрола на сепаратистите. В момента около две трети от територията ѝ е под контрола на Москва. Руските войски превзеха и пристанищния град Мариупол, който бе опустошен от техните бомбардировки и от обсадата.

Донбас, заедно с Луганск, образуват индустриалният район на Украйна. Населени са предимно с хора, които говорят на руски. От 2014 до тази година в региона имаше конфликт между проруските сепаратисти и украинските сили. През февруари тази година Путин призна независимостта на сепаратистите и оправда нахлуването на 24 февруари с необходимостта населението, което говори на руски, да бъде спасено от предполагаем геноцид.

Луганска област

Преди войната Луганска област имаше население от 2,1 милиона души. Тя граничи от три страни с Русия и според Киев от началото на руската офанзива през пролетта и в началото на лятото Москва е установила контрол над близо 98 процента от територията ѝ.

В рамките на контраофанзивата си от началото на този месец, с която освободиха голяма част от съседната Харковска област, украинските сили си върнаха и частица от Луганска област.

Запорожка област

Преди войната населението на областта е 1,63 милиона души. Тя граничи с Черно море, там се намира и най-голямата ядрена централа на Украйна, разположена на брега на река Днепър.

Тук руският контрол е само върху две трети от територията на областта. Най-големият град в областта, Запорожие, е под контрола на украинските сили, но най-голямото областно пристанище, Бердянск, е в ръцете на Русия.

Най-голямата европейска ядрена централа в Запорожка област е под контрола на руската армия от март. Оттогава двете воюващи страни се обвиняват взаимно един друг, че я обстрелват и създават риск от ядрена катастрофа.

Херсонска област

Най-западната от украинските области, превзета от Русия още в първите дни на войната. В момента около 83 процента от територията й и областният център Херсон са под контрола на Москва.

Херсонка област е изключително важна за украинското земеделие, същевременно е от стратегическа важност за Москва, тъй като граничи с Кримския полуостров, който бе анексиран от Русия през 2014 г.

Превземането на Херсонска област, заедно с крайбрежните райони на Запорожка и Донецка област, дава на Русия териториалната свързаност с всички региони в Украйна, които са под руски контрол, включително и Крим.

Украинските сили извършват контранастъпление в Херсонска област и успяха да отбележат там някои успехи през последните месеци. Те например повредиха мостовете над Днепър, които се намират в покрайнините на Херсон, и така прекъснаха снабдителните линии на руските сили.

Освен това се увеличава броят на атентатите срещу руски представители и представители на проруските сили, като някои от тях бяха убити.