Уважаеми хора, честит празник!

За съжаление ще трябва да насоча вниманието ви към един не толкова тържествен момент. Макар и празник, пропагандата (вкл. и тази срещу България) няма почивен ден.

Няма да се занимавам с въпроса дали руските медии са се оказали жертва на българска дезинформация или някакъв неизвестен ми до днес български сайт е инспириран от някаква руска дезинформация, но все пак не може да не отбележим нещо важно:

Говорителят на руския президент е жертва на анонимна информация от някакъв неизвестен български сайт, който самичък се рекламира като “политически некоректен” и “уникален” “като никой друг.”

За обикновения български гражданин, нещата би трябвало да са ясни, но все пак ето ви някои факти, които ще ви помогнат да се ориентирате.

(Дез)информацията от България е дело не на сайта, цитиран в руските медии, а е препечатана от него от друг сайт, назоваващ се “под око” и обявен от “координатора на екипа” за отворен “за всички и за всичко, в името на обективната истина и познание. За да сме свободни, трябва да бъдем информирани.”

Факти:
– Статията под заглавие “За 3-ти Март на Шипка не каним Путин, но каним Ердоган” е неподписана. Авторът ѝ е “admin”, т.е. служебен акаунт, а не човек, стоящ с името си зад нея.
– Статията не посочва никакви източници, а просто отправя някакви твърдения.
– Статията цитира обяснения от ГЕРБ, РБ и др., но без да споменава каквото и да е име на техни представители.

Изводи: статията е пасквил с неизвестен автор. Тя не отговаря на елементарните правила на журналистическата професия – когато се публикува новина, да се посочват източниците ѝ.

Статията е използвана от руските медии като част от общата им кампания срещу всичко европейско. Подчертавам – от руските медии, а не от руския народ. Руският народ отдавна гледа на България абсолютно неутрално, като на нормална държава. Това си личи и по факта, че който може да си позволи, си купува жилище на черноморския бряг и го прави не защото не може да си купи в Гърция, Кипър или Чехия, а защото културата ни е близка до тази на руснака.

Впрочем, не бива да се превъзнасяме прекалено много – просто България се явява странична жертва на поредното охлаждане на отношенията между Русия и Турция.

Подреждането на България сред страните, които са неблагодарни на Русия за освобождението не е случайно – и то не започва със злощастните коментари на говорителката на руското Министерство на външните работи през миналата седмица, нито пък ще завърши с язвителния и нарочно пуснат коментар на говорителя на Путин днес: “Разбира се, ние искаме нашите български партньори да са наистина свободни от всякакво иго и да са толкова суверенни в своите действия и решения, че по никакъв начин да не вредят на интересите на страната си.”

Русия държи да бъде признавана за освободителка – впрочем факт, който никой в България не е отричал!
Но също такъв факт, за който вие навярно си спомняте, е казаното от Левски, че който ни освободи, той ще ни пороби?

Но може би не всички знаете за опитите на руските царе да наложат на младото българско княжество пълно подчинение на интересите на Русия – често против националните интереси на България?
И не са мнозина, които сте наясно, че Съединението с Източна Румелия е осъществено не благодарение, а въпреки Русия. Нещо повече – тъкмо поради несъобразяването за този акт от страна на младия княз Батенберг, той е накаран от Русия да се откаже от престола си и резултатите за България са плачевни – за княз е избран Фердинанд, докарал националните катастрофи през 1912 – 1918 г.

Малка, но важна подробност е, че Русия отзовава всичките си военни след 6-и септември 1885 г., като едновременно подстрекава Сърбия да започне война с България, която можеше да е унищожителна за обезглавената българска армия, ако не бяха младите наши офицери, които се справиха със заплахата и защитиха Съединението на дело.

Защо ви пиша тези неща в днешния празничен ден?

За да ви помоля да не ставате лесни жертва на евтина (или скъпа!) пропаганда.
За да ви помоля да празнувате не просто свободни, а да знаете, че за тази свобода кръвта си са дали не само руските войници, но и хиляди българи – от Левски и Ботев, през Панайот Волов, Ангел Кънчев, Георги Бенковски, та до знайните и незнайни опълченци, които предрешиха изхода на войната със своята самопожертвувателност на връх Шипка.
За да знаете, че ние не сме наследници на роби, а на точно тези наши национални герои, чиято памет почитаме на 2-ри юни в 12:00 часа, но за чието поведение трябва да си спомняме във всеки един момент, а не само веднъж годишно.

Честит празник!