Дуопол е специфично пазарно положение, при което двама производители контролират даден пазар. Един от учебникарските примери за дуополно положение е производството на пътнически самолети с вместимост от над 150 места, където пазарът е практически поравно поделен между европейците от Airbus и американския самолетостроител Boeing.

Може ли дуополът в пътническото самолетостроене да бъде разрушен? Точно това ще се опита да разбере новият руски пътнически проект МС-21, чийто първи прототип бе представен на бляскава церемония на 8 юни тази година в Иркутския самолетостроителен завод.

Днешната руска авиационна индустрия има много сериозно място на пазара за продажба на военни самолети и вертолети. На цивилния пазар, обаче позициите са буквално никакви.

През април 2011 г. в търговска експлоатация влезе регионалният пътнически самолет Суперджет 100. Той трябваше да се превърне в ледоразбивач, който да изведе от точката на замръзване руската гражданска авиационна индустрия. Пет години по-късно самолетът, който има никак нелоши характеристики, си остава екзотика, използвана основно от руски авиокомпании.

Проектът МС-21 има дълга история, но официално бе стартиран през есента на 2010 г., когато руският флагман Аэрофлот стана стартов клиент.

Машината се проектира от конструкторското бюро Яковлев, което днес е част от корпорацията „Иркут“, която от своя страна е основнo собственост на държавния гигант ОАК (Обединена авиационна корпорация).

Програмата се менажираше от самото начало достатъчно кадърно, като за партньори и подизпълнители са привлечени водещи компании от авиационния бранш. Така например, авиониката на машината се изработва от американската компания Honeywell и европейската Thales в партньорство с руската КРЭТ, а френската компания Zodiac Aerospace изработва интериора, Goodrich работи по системата за управление и прочие.

Основните конкуренти на МС-21 са суперутвърдените семейства Airbus A320 и Boeing 737, които днес са еталони за това, как трябва да изглежда тяснофюзелажният пътнически самолет.

Руските конструктори се решават на няколко иновации, за да имат техническо предимство над
конкурентите си.

На първо място това е крилото изработено от композитни материали. За разлика от масовия в момента метод за изработка на композитни елементи в авиационната индустрия, който е свързан с печене на частите в гигантски пещи, крилото на МС-21 се прави по метода на вакуумната инфузия, който обещава да е по-бърз и евтин начин за производство.

Пътническият салон на МС-21 е с ширина от 3,81 m, което е с 12 сантиметра повече от салона на А320 и с 28 сантиметра повече в сравнение със салона на 737. Това трябва да даде осезаемо по-добър комфорт на пасажерите. Управлението на МС-21 е електродистанционно, също като при А320.

Представеният на 8 юни МС-21- 300 се задвижва от два модерни реактивни двигателя Pratt&Whitney PW1431G, осигуряващи горивни икономии и малко шумово замърсяване.

Моделът може да превозва 163 пасажери в две класи.

На хартия МС-21 не отстъпва по нищо на актуалните семейства A320neo и Boeing 737 Max, като дори се предлага на около 10 – 15% по-ниска цена. Но ще може ли сериозно да се намеси на пазара?

При представянето на първия прототип, проектът можеше да се похвали с едва 175 твърди поръчки. Това, в сравнение с портфейла поръчки на Boeing и Airbus, който се измерва с хиляди, е практически нищо. Още повече, че почти всички заявени МС-21 са предназначени за руски авиокомпании и лизингови фирми.

Видимо е, че от корпорацията „Иркут“ не си правят излишни илюзии за перспективите пред проекта им. Производителят планира да продаде малко над 1000 броя МС-21 в следващите 20 години, като максималният капацитет на линията за сглобяване е 72 машини годишно.

За сравнение Airbus планира през 2019 г. да бълва 60 броя от семейството А320 месечно.

Както повечето неща в днешна Русия, така и МС-21 е смес от политика, национализъм, бизнес интереси и гонене на престиж. На церемонията по демонстрация на първия прототип присъстваха редица ключови играчи в руската политика – начело с премиера Дмитрий Медведев и вицепремиера Дмитрий Рогозин.

Представянето на МС-21 е събитие заредено с политически импулс, което цели да покаже, че днешна Русия може да произвежда високотехнологични продукти, които не отстъпват от западните си аналози.

Разбира се, сегашният МС-21 е натъпкан с оборудване западно производство. Има планове то постепенно да се замества с руски еквиваленти, като например двигателите Pratt &Whitney да се сменят с руските ПД-14, които в момента се разработват.

От гледна точка на маркетинговите перспективи това едва ли е най-умното нещо, което може да се направи, но разумът невинаги си съжителства добре с чисто политическите подбуди.

Първата демонстрация на МС-21 е стандартен политически фойерверк, но за разлика от много подобни събития, които стават факт в Русия, от чисто техническа гледна точка МС-21 заслужава уважение. Макар и шансовете му за пазарно налагане да са минимални, и заради политическата и икономическа изолация, която Запада налага на Русия, и заради това, че Boeing и Airbus държат в желязна хватка авиационния бранш.