В разгара на търговската война, китайското правителство уведоми Световната търговска организация (СТО), че от 2018 г. страната ще ограничи драстично вноса на пластмасови и на хартиени отпадъци за рециклиране от САЩ. През март и април тази година Пекин още повече засили рестрикциите: в бъдеще страната няма да внася пластмасови отпадъци, предстои да се откаже и от скрапа, идващи зад океана. Ще продължи да приема само отпадъчна хартия, особено ако идва чиста, в бали без примеси на пластмаси и други изкуствени материали, отбелязват разтревожено американските медии.

За рециклиращата индустрия на САЩ това е удар право в сърцето. Миналата година Китай е изкупил две трети от отпадъчната хартия на Съединените щати или над 10 милиона тона, както и повече от половината пластмасови отпадъци и половината от алуминиевия скрап на САЩ. Решението на Пекин разтърси из основи търговски отношения и производствени вериги, развивали се в продължение на три десетилетия между двете страни.

Причината за тези ограничения на Пекин е проста: през 2016 г. по китайската телевизия бе излъчен документалният филм „Пластмасовият Китай“ (Plastic China), в който се разказва за страданията на семейство, живеещо край завод за рециклиране, който сортира „чуждестранен пластмасов боклук“. Филмът предизвика оживени публични дискусии и доведе до силен обществен натиск върху високопоставени местни политици, съобщават китайските медии. В резултат на това  има и промени: през 2017 г. започнаха сериозни проверки на суровините, приемани за рециклиране. Хиляди контейнери с боклук бяха върнати обратно в САЩ или бяха задържани на границата за дълго време. Едва тази година обаче Китай се зае сериозно с въпроса. Американската организация на компаниите от бранша за вторични суровини предполага, че протекционизмът може да се засили още повече заради търговската война, разпалена от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Според китайските власти материалите за рециклиране, идващи от Америка, са били примесени със замърсен или дори с отровен боклук, който вреди на околната среда и на здравето на китайските граждани. Какъвто и да е истинският мотив за тази радикална промяна в политиката на Пекин, американската промишленост трябва да разреши един основен проблем: какво да прави с планините от отпадъци в страната?

Засега част от боклука на САЩ ще бъде извозван към Филипините, Индия, Виетнам, Тайланд или Индонезия. Тези страни обаче нямат капацитет да приемат изцяло материалите за рециклиране, отказани от Китай и отхвърлят възможността да получават повече. Според учени от университета в Джорджия без Китай до 2030 г. никоя друга страна няма да може да приеме очакваните 111 милиона тона пластмасови отпадъци. В резултат в 34 от 50-те американски щата вече усещат последиците от китайското ембарго.

Сметосъбиращите компании за двойно ужилени, отбелязва Дънкан Уотсън, който управлява най-големия рециклиращ завод в щата Ню Хемпшър. Сметищата са на прага на капацитета си, а екоорганизациите полагат усилия да попречат на създаването на нови депа. Изграждането на подобни съоръжения изисква и големи инвестиции. В момента компаниите се въздържат от подобни вложения, защото се опасяват, че Китай може да реши отново да приема отпадъци и по този начин да обезсмисли инвестиционните им проекти.