Сигналите за скорошно увеличаване на лихвите в еврозоната зачестяват с всеки изминал ден. Възможно е Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти още през тази година. Причина за това е фактът, че ускорилата се инфлация може да се задържи за по-дълго, отколкото първоначално се очакваше. Като прибавим и военния конфликт между Русия и Украйна, процесът бързо може да се форсира. А България няма как да остане изключение, пише Марица.

Лихвените проценти у нас са на историческо дъно. Средната ефективна годишна лихва по новоотпуснати жилищни кредити възлиза на 2.62% /към декември 2021 г./ Рекордно високи са и обемите по новоотпуснатите ипотечни кредити.

Как един нов, по-висок лихвен процент би се отразил на месечните вноски по кредитите, които потребителите у нас трябва да плащат? Отговор дава финансовият консултант Деян Василев от „Моите пари”.

Да вземем пример – 20-годишен кредит от 150,000 лв. с текуща лихва 2.5%. Месечната вноска е 794.85 лв. При увеличение на лихвата с 0.25%, вноската на месец ще се промени в посока нагоре с малко над 18 лева. Половин процент ще я вдигне с малко под 40 лева, докато 1% – със 75 лева.

На пръв поглед месечната вноска не се увеличава толкова много при увеличение на лихвата с 0.5% или 1%, коментира финансовият анализатор. Следва да се има предвид обаче, че при инфлация разходите за храна, енергия, транспорт се увеличават и разполагаемият доход за обслужване на кредитите намалява допълнително. А вноските по кредите са дължими всеки месец.

Трябва да внимаваме и да се осведомяваме как банката образува лихвата по нашите кредити. Обикновено се състои от Банков Лихвен Процент + фискирана надбавка. Различните банки образуват по различен начин банковия лихвен процент – някои използват средната лихва по депозитите в банките, други добавят и инфлация, трети използват индекса EURIBOR и т.н.

На банковия пазар у нас все още има банки, които предлагат дългосрочни кредити с фиксирана лихва, но периодът на фиксиране е кратък – 1, 3, 5 или 7 години (максимум 10). Обикновено фиксираната лихва е по-висока, отколкото плаващата лихва, която клиентът би получил. Също така, след изтичане на периода на фиксиране на лихвата, тя става плаваща.