– Адвокат Екимджиев, за кого е победа оставката на Сотир Цацаров като председател на КПКОНПИ – за реформата или за Цацаров?

– Оставката по-скоро възприемам като заплаха от него и от корупционното подземие в съдебната система. Тя стана възможна заради неочакваната пасивност от страна на новите управляващи спрямо обещаните от тях бързи радикални действия за реформиране на съдебната система и за отстраняване на Сотир Цацаров. Както във войната, така и в политиката, някои символни действия имат огромно психологическо, а и не само, значение. В битките това са пленяването на знамето на противника или на неговия главнокомандващ. Същото е и в политиката. След като в продължение на близо месец и половина Цацаров не беше сменен, а името на Гешев беше забравено, това даде възможност на тези „икони“ на корупцията и зависимостите в съдебната система да се опитат да вземат инициативата. Това само по себе си е позиционно превъзходство.

Виждаме как Цацаров сам по своя воля обяви намерението си за оставка, при това в определен от него срок. Това може да означава, че той е решил, освобождавайки се от тегобата на КПКОНПИ и предизвестеното му елиминиране, на бял кон да се върне например като председател на Върховния касационен съд, ако днешният избор на Галина Захарова бъде бламиран, или защо не да бъде издигната неговата кандидатура от ГЕРБ и ДПС за конституционен съдия. При такова развитие не изключвам някои депутати от БСП и от ИТН да подкрепят кандидатурата му и така да се формира мнозинство, достатъчно за избора. Само припомням, че при избора на Цацаров за председател на КПКОНПИ 30 депутати на БСП го подкрепиха, а 27 бяха против.

– Звучи абсурдно все в тази ситуация Цацаров пак да стане председател на върховния съд или конституционен съдия…

– Тези примери звучат сюрреалистично, но само преди 2 години сюрреалистично изглеждаше Иван Гешев да стане главен прокурор. Ситуацията би била съвсем различна, ако Цацаров вече беше уволнен заради многобройни нарушения и липса на морален интегритет. Друго е той по своя воля да реши дали, кога и при какви условия ще си тръгне от ръководния пост. Затова казвам, че беше важен тактически и психологически пропуск загубването на устрема на промените в съдебната система, които бяха обещани от новите управляващи и които бяха една от основните цели на протеста.

– А в това време Гешев се жалва в Европа и САЩ, че МВР го проверява, а политиците искат оставката му…

– Да, виждаме и какво се случва с Гешев. Неговото име беше забравено от реформаторите. Като в онзи израз, „онези, чиито имена не трябва да споменаваме“. Последният месец и половина освен закачките между Гешев и новия правосъден министър, нямаше политическа позиция от страна на реформаторското мнозинство, каквато ни беше обещана като първа незабавна стъпка в коалиционното споразумение. Обнадеждаващо е, че днес най-сетне имаме декларацията от парламентарната трибуна с искането за  неговата оставка, но оттук нататък са по-сложните задачи, свързани с предсрочното прекратяване на мандата на Гешев и на Висшия съдебен съвет.

Опасявам се партиите, партньорите в управляващата коалиция, да не си въобразят, че коалиционното споразумение е някаква вътрешна партийна бюрократична кондика помежду им с пожелателен характер. По естеството си това уникално за българската политика коалиционно споразумение е вид обществен договор, действащ в рамките на мандата на това управление. Най-важната страна, основен участник в това споразумение, са гражданите в чието име и в интерес на които действат политиците, когато са сложили подписите под него. Надявам се това да бъде осъзнато от тях, защото в противен случай гражданското общество ще потърси отговорност за неспазените обещания. Досега пропускът да бъде изпълнено обещанието за политическа декларация за оставка на Гешев му даде възможност по неговия гротесков и сюрреалистичен начин също да вземе инициативата. Видяхме писмо от Гешев и петима негови заместници, адресирано до петдесетина чужди посланици и европейски институции, което само по себе си е твърде необичаен жанр, когато изхожда от ръководството на най-силната, от гледна точка на реални правомощия, държавна институция. Това писмо не е от името на самата прокуратурата, а там са се подписали като някакви членове на неправителствена организация шестима висши прокурори. Четейки го, си припомням картината на Иля Репин „Запорожци пишат писмо на турския султан“.

– Какво може да се направи, ако се окажат верни опасенията, че новото управление е забравило, или поне отлага за неопределено време реформите в съдебната система?

– Ако това се случи, а то вероятно ще проличи в близките дни, включително и днес като видим какво ще направи ВСС с гласуването на Галина Захарова, бих призовал юридическата общност –  съдии, адвокати, а защо не и прокурори, да започнат каскадни протестни действия. Първо символни, показвайки желанието си да се дистанцират и че нямат нищо общо с прокуратурата, докато тя се оглавява от човек с престъпни наклонности, какъвто е Гешев. Ако тези действия не доведат до резултат – те могат да предприемат ефективно блокиране на наказателните дела в България. Да видим колко Гешев ще оцелее на поста, след като наказателното правосъдие бъде блокирано заради неговия инат.

– Системата не е ли твърде инертна и консервативна, за да приемем за реалистичен сценария за ефективен протест?

– Имаше полъх на промяна, обществена енергия за това. Ако политиците ни излъжат и няма да продължат с парламентарните способи, имаме 2 алтернативи – или като кротки идиоти да чакаме да изтече мандатът на ВСС и на Гешев, или да опитаме да направим това, което зависи от нас. Имам любим израз от „Полет над кукувиче гнездо“. „Поне опитах“, казва главният герой Макмърфи.

Знаци, че това е мислимо, има. Само преди няколко месеца двукратно съдиите практически бламираха този ВСС, отказвайки да попълнят съдийската квота на съвета. Тези протестни действия биха могли да бъдат насочени и спрямо ВСС, особено ако днес си позволи да не зачете тяхната воля, разчиствайки пътя на Сотир Цацаров, примерно, за поста председател на Върховния касационен съд.

– Като става дума за това, виждате ли знак в съвпадението – оставката на Цацаров и процедурата по избор на председател на ВКС днес.

– Съвпадението е интересно. Не съм привърженик на конспиративните теории, но не мога да го изключа. Ако днес Захарова бъде бламирана, започва нова процедура. Затова смятам, че би трябвало да бъдат прекратени предсрочно правомощията на този ВСС, защото той може да монтира за председател на ВКС всеки, включително и Сотир Цацаров.

ВСС е дълбоко компрометиран, има куп доказателства за неговото дискредитиране, за това, че неговите членове не отговорят на условията за независимост и интегритет. Изборът на Гешев, отказите да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу него са само част от доказателствата за това. Когато е очевидна вредата от този ВСС, конституционният мандат вече не брани неговата независимост, а напротив – фиксира и окопава противоконституционността му. А този състав на съвета е противоконституционен, защото е непълен, съдийската му колегия е с двама членове по-малко.

– Пречи ли оставката на Цацаров, той да бъде освободен от парламента на друго, дисциплинарно, основание. Все пак той се оттегля от 1 март. Ако приемем, че оставката го пази от уволнение, всеки може да си подава предварително оставката с дата ден преди края на мандата…

– Оставката е основание за едностранно прекратяване на мандата на председателя на КПКНОПИ. Ако някой подаде оставка, той не може да бъде спрян и насила държан на поста. За разлика от Гешев обаче, Цацаров е умен и пресметлив. Той мисли 3-4 хода напред. Вероятно е видял съдебна практика, свързано с оставката и че след депозирането й не може да бъде уволнен на друго основание. Влизам в зоната на здрача, не знам дали това отлагателно условие в оставката му е пречка да бъде освободен от Народното събрание. Но ако е, това изключва инициативата на парламента и възможността работата му да бъде обект на реален парламентарен контрол.

Противно на всички очаквания, че с неговата кариера е приключена, той не просто няма желание да се покрие, а ще търси израстване. А обичайното развитие на този тип съдебна номенклатура, чийто най-расов представител е Цацаров, е във ВКС или КС.

Затова има риск тая привидна радост от оставката да е прибързана, защото става дума за реставрация. И най-важното – реформаторското мнозинство в парламента загуби инициатива. Така хората губят надежда, самата власт губи подкрепа, а мафиотските триади се окопават, стабилизират се, вземат инициативата. Обратното – когато има натиск, той е оздравителен, по-страхливите започват да бягат. И колкото повече пукнатини се получат, толкова по-скоро рухва фундаментът.

– И все пак, след оставката на Цацаров и декларацията на парламента може ли да очакваме и оставката на Гешев?

– Само ако оставката на Цацаров не е добре обмислена стратегия за оцеляване на статуквото, може да се очаква, че той и Гешев са вредни за него и е дошло времето да се отърве от своите марионетки. Макар че, като слушах едно тв интервю с Йордан Цонев, той не беше въодушевен от оставката на Цацаров. Затова и смятам, че оставката е индивидуална игра между Цацаров и ВСС, а не катарзис.

– Ако Цацаров действа на своя глава, как би могъл да принуди ВСС да го инсталира някъде?

– Знае ли човек с каква информация разполага Цацаров след 7 години като главен прокурор и 2 години като председател на КПКОНПИ. Това е огромен ресурс на неофициални и официални данни. Само да си припомним онези списъци на хора с недекларирани имоти и сметки в чужбина. И прокуратурата, и КПКОНПИ биха могли да получават много чувствителна информация. И само те решават коя да запазят за черни дни и за лично ползване.

Доротея Дачкова, Сега