Премиерът Бойко Борисов прави стратегически ходове, които не разбираме. Едва след години виждаме колко ни изпреварва неговата мисъл. Някой схвана ли защо на 13 ноември 2010 г. подари на руския президент Владимир Путин кученце от породата българско овчарско? Кутрето, наречено по-късно Бъфи, беше доста едричко и Путин едва го обхващаше в прегръдките си. Сега е голямо като тежкоатлет и на неофициални снимки от Кремъл периодично се вижда, че руският президент продължава да го прегръща, като фактически се бори с него. Сякаш тренира за среща с Бойко Борисов, чийто дипломатически маниер е да се хвърля да прегръща и целува всеки чужд ръководител, към когото изпитва респект.

За този номер Путин се яви завчера добре подготвен. Първо той накара пламенния Борисов да го чака един час и щом го прие, отклони атаката му, като хладно го потупа по гърба, когато нашият премиер го награби в Кремъл да му изрази закъсняла признателност неизвестно за какво. После Борисов си посипа главата с пепел на пресконференция, като каза в присъствието на Путин: „И аз нося вина за създаването на определено напрежение“ (в отношенията с Русия) и добави, че „вече ние сме си научили урока“ (за АЕЦ „Белене“). Като похвали смирено руснаците, че „не ни държат гарез“ (не са злопаметни), защото „по-големият винаги прощава“, общо взето обеща да се поправи.

След като размени мисли за това-онова с Путин и с премиера Дмитрий Медведев, се прибра неочаквано бързо, като съкрати посещението си с един ден. Впрочем той изглежда нямаше дори да се види с колегата си Медведев, ако в последния момент не се бе намесил шефът на руската компания „ЛУКойл“ Вагит Алекперов. Още щом влезе при Медведев“, Борисов изсипа кошница благодарности: „Благодарим за хубавото време. Благодарим на екипа ви, на министрите, на г-н Алекперов (участващ в разговора – бел. ТАСС) за възможността да се срещнем с вас“. Интересно в какво ли се е състояла дългата /по думите на външния министър Екатерина Захариева/ подготовка на визитата на премиера в Москва, ако е била уредена само една среща? И какво е смятал да прави Борисов два дни в Москва, преди екстрено да съкрати визитата си?

За какво отиде и какво постигна?

Нищо повече от онова, което постигна преди него президентът Румен Радев. Путин отдели на Радев 3 часа, на Борисов – 2 часа, изслуша ги какво искат и не обеща нищо конкретно, освен че ще проучи предложенията им за подобряване на отношенията между двете държави. В случая нямаше значение, че първият не бе съпроводен дори от един заместник-министър, а другият водеше вицепремиер и четирима министри. Придружаващите лица, независимо от ранга им, бяха само наблюдатели, не влязоха в преки преговори с руски колеги, нямаха подготвени документи и, естествено, не подписаха нищо. Повече работа имаха журналистите, които бяха ангажирани да регистрират историческия обрат от ледена епоха към размразяване на двустранните отношения. Някои трябваше да напрегнат значително въображението си, за да оправдаят разходите за пътуването си.

Ако има нещо, което ще се помни дълго, бе показното раболепие на Борисов. Руският държавен телевизионен канал „Россия 24“ коментира на другия ден: „Най-послушната страна в ЕС се извини на Москва“. Унизителният етикет бе лепнат на България от самия Борисов, който заяви: „Ние сме най-дисциплинираната държава в ЕС и НАТО, а ни заобиколиха всички потоци. Газопроводите минаха през натовските Турция и Гърция, а ние останахме без нищо, отказахме ги.“ Оставаше да каже за оправдание, че България е васална държава и други вземат решения вместо нея. Нали беше презирана, че е такава по времето на социализма, когато сама се кичеше с емблемата, че е най-верният съюзник на Москва?

Сега какво излиза?

Че Борисов е усвоил уроците на политическия си ментор Тодор Живков, като само е заменил Москва с Вашингтон и Брюксел. Но Путин видимо не е сантиментален като предшественика си Леонид Брежнев и затова му даде прям отговор: „Много ме смущава следното: кой е по-голям, кой е по-малък, като се има предвид, че по-големия винаги го карат да плати. Но ние разбираме за какво става дума (и българската страна прекрасно го разбира), че при реализацията на големи проекти са необходими гаранции, преди всичко финансови гаранции, които биха се изразявали или в суверенни гаранции на българското правителство, или в съответни решения на Еврокомисията“. С други думи руският президент постъпи по търговски и поиска парите на масата – от България или от Брюксел.

Какви гаранции носеше Борисов?

Любимите си две неща: АЕЦ в „Белене“ и газов хъб „Балкан“ във Варна. За централата каза, че държавата гарантира с двата купени от Русия реактора и с лицензираната строителна площадка, срещу което иска контролен пакет акции. Оттам нататък друг да строи и плаща. Най-простата сметка показва, че българската вноска е недостатъчна. Путин се съгласи да поднови участието на Русия (което е неизбежно поради наличието на руски реактори), но не показа склонност за финансови ангажименти. Само напомни на Борисов, че Русия вече е опростила 80 млн. долара лихви за двата реактора. Иначе казано, дадохме достатъчно.

По въпроса за газопровода единственото единодушие бе, че „Южен поток“ е мъртъв. Москва съжалява и за платените на Италия 800 млн. евро неустойки. Никакъв заместител за пряка доставка на газ за Европа през България не е възможен, защото вече е напреднало строителството на алтернативния „Турски поток“, от който евентуално може да се направи само отклонение през интерконектор. С това Путин отговори на инициативата на президента Радев за изграждане на „Български поток“. Той охлади и амбициите на Борисов за направа на газов хъб „Балкан“, като нито веднъж не спомена името му на пресконференцията. Смешно бе твърдението на българския премиер, че е отишъл в Москва с гаранции лично от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който показа на пресконференция в София схема на въпросния хъб, рисувана му по-рано от Борисов на салфетка.

Всъщност руснаците не се интересуват от никакъв хъб, където би трябвало да продават природния си газ и после да оставят друг да се разпорежда с него, защото настояват просто да минат транзит и да продават газа си пряко на държавите потребителки. Не се оправда хипотезата, че те ще бъдат притиснати от сроковете, защото трябва до 2019 г. да намерят алтернативно трасе до Европа, след като спрат транзитните доставки през Украйна. Путин просто каза, че все още е под въпрос „колко ще запазим от транзита през Украйна, а ние сме готови да запазим украинския транзит“.

Защо си глътна езика за цената на газа?

Преди да отиде в Москва, Борисов се представяше като европейски башбакан, поел грижата за народите от Западните Балкани. Като такъв се яви пред папата на 24 май, а после опита да си придаде важност и пред Путин, забравяйки, че и единият, и другият си имат свои канали за контакти с другите държави, без да се нуждаят от капацитети като него. Но щом влезе в Кремъл, той забрави европейските си пълномощия в качеството си на премиер от държава председател на ЕС, и не посмя да запита Путин кога „Газпром“ ще предложи нормална цена на газа за България и други източноевропейски държави.

Само преди седмица Европейската комисия излезе със становище по антимонополното дело на „Газпром“, в което ясно се казва, че руската компания нарушава антитръстовите правила на ЕС, като следва обща стратегия за разделяне на пазарите на газ според националните граници в осем държави членки (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). „Тази стратегия вероятно е позволила на „Газпром“ да налага по-високи цени на газа в пет от тези държави членки (България, Естония, Латвия, Литва и Полша)“, пише в становището. Добавя се, че „чрез това решение се предоставя ефективен инструмент на клиентите на „Газпром“ в Централна и Източна Европа, за да се гарантира, че цената, която плащат, е конкурентна“. Но Борисов така и не посмя да посегне към този инструмент? Защо ли?

Излиза, че уж виновният за българските неблагополучия с Москва Евросъюз защитава по-смело интересите на България пред Русия. През това време българският премиер се снишава дотолкова, че би се мушнал под килима в Кремъл, вместо да се възползва от общата европейска политика. Кучето Бъфи несъмнено се държи по-достойно в борбата с Путин, отколкото бившият му стопанин Борисов.

Светослав Терзиев, „Сега“