Кънчо Стойчев, социолог и политически анализатор, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: На фона на повече от 2 месеца протести и заплахата от социално-икономическа и здравна криза как ви изглежда един бъдещ парламент, ако предположим, че изборите са днес? На пряката ни телефонна линия е социологът и политически анализатор Кънчо Стойчев. Здравейте.
Кънчо Стойчев: Добър ден.
Водещ: Аз ви предлагам най-напред да започнем с последната новина от политическия живот, а именно изборите в БСП. И досегашният лидер Корнелия Нинова буквално смаза своите опоненти. Какво трябва да ни говори това и очаквано ли беше?
Кънчо Стойчев: Във всички случаи анализаторите и обществото ни следеше с очакване какво ще се случи, тъй като социалистическата партия е втората по големина. Всички изследвания показват едно изравняване с управляващата партия ГЕРБ. Тоест, става дума за изключително важен политически субект в страната. И значението на това кой ще бъде, и кой и как ще бъде лидер на тази партия надхвърля тесните рамки на самата партия – това е общонационално значение. Победата на Нинова не е изненада по никакъв начин. Аз не бих нарекъл чак резултата смайващ, той е напълно убедителен. Но това, което действително трябва да отбележим, е, че реална конкуренция съществуваше, това го виждаме и от резултата, и че това е единствената партия в България, която по този начин – начин, възприет в много развити и нормални държави по света, от техните водещи партии, а именно пряк избор на партията, за пръв път това беше реализирано в България по един удачен и убедителен начин. Това е важното съобщение, защото големият проблем на всичките ни други партии, един от големите им проблеми е начинът на излъчване на лидер. В това отношение БСП е ясно изключение.

Водещ: Както и вие казахте, виждаме според последните социологически проучвания, и то конкретно на „Тренд“ е това, което аз гледах, изравняване на ГЕРБ и БСП почти – това една моментна картина ли е или би могло да се превърне в тенденция? И БСП ли ще грабне позитивите от недоволството на улицата?
Кънчо Стойчев: Недоволството действително е много голямо и ние го виждаме през тези последни 60 дни. Не бих казал, че БСП ще увлече или поеме гласове от ГЕРБ – това е малко вероятно в някакви малки степени разбира се, но не това е същественото. По-същественото е, че най-вероятно, което всички наблюдатели наблюдават, очакват, е, че ГЕРБ се рони. ГЕРБ губи периферия, ако не е изгубил периферията изцяло. Ядрото му се втвърдява, тоест, ние не можем да очакваме следващ парламент без ГЕРБ, нещо повече, в следващия парламент ГЕРБ ще има много сериозно, значително присъствие. И дали ще бъде опозиция или отново в управлението, зависи само от цялостната конфигурация, разположението на силите в един бъдещ парламент, за който е твърде рано да спекулираме все още.

Водещ: Да, твърде рано е казвате, но от друга страна и протестиращите са решени да останат на площада докато не падне кабинета. И в този ред на мисли, ако имахме днес едни избори, как би изглеждал един парламент? Къде ще отиде това недоволство, което е от площада? От „Отровното трио“ в началото дадоха някаква заявка за политическа партия. Такова нещо обаче не беше потвърдено и при гостуването на адвокат Хаджигенов в предаването ни в петък, така че очевидно те няма да правят партия. Това недоволство обаче ще се прелее някъде. Къде, според вас, в кои партии?
Кънчо Стойчев: Участието в политиката най-често се реализира през партии, но не винаги. Тоест, знаем, че има много изключения както в България, така и в Европа и по други краища на света. Това че той казва, че няма да прави партия, вероятно е вярно, но това не означава, че те няма да сформират движение или по някакъв друг начин да подкрепят някое ново или някое от съществуващите такива. Един нов парламент би бил, според мен, във всички случаи по-пъстър. В него ролята на ГЕРБ би била по-малка. Колко по-малка ми е трудно да кажа, но във всички случаи по-малка, и очевидно ще трябва да се готвим за ново коалиционно управление. Това, което е ясно абсолютно от днешна гледна точка, че няма партия или политическа сила в България, която да е способна да вземе 50 % от един бъдещ парламент, или даже 40-45 %, което би било достатъчно с дребни коалирания да управлява. Тоест, ще имаме парламент, в който най-вероятно никой няма да има повече от 30 % е таванът, който си представям. Тоест, очаква ни сложна коалиция. И тук всъщност е изборът на ГЕРБ. Това упорство, което се проявява в момента, аз разбирам мотивите. От чисто правна гледна точка имало е избори, ГЕРБ е избран, създадена е коалиция, парламентарното мнозинство функционира – това са все факти, които никой не може да отрече. В този смисъл чисто формална легитимност на това управление съществува, и не са прави онези, които казват: Не, няма формална легитимност. Може да няма морална легитимност, може да няма нравствена легитимност, което е факт също така, но от права гледна точка това е легитимно управление. Но този инат, който се упражнява, ще доведе до няколко много важни последици. Във всичкото това време, в което ще се управлява на сила и на инат, ще се сформира много по-силно опозицията и бъдещата коалиция, бъдещите общи действия на определени политически сили срещу ГЕРБ, тоест, ГЕРБ губи от това. Второто което е, аз не съм сигурен, че премиерът Борисов си дава ясна сметка, затова ще го изрека на висок глас, той винаги е бил или обичан или необичан, мразен – това е нормално за всеки един политик – някой го обичат, някой не го обичат, тези групи се менят и т.н. Но има един процес от един момент нататък, който става много опасен – това е процесът на сегрегация. Тоест, това е моментът, в който, сегрегацията, тя е субективна, но обективен обществен процес, тоест, тя веднъж започне ли, никой не може да я спре. Ние имаме в нашата близка история случаи на сегрегирани политици. Струва ми се, че Борисов поема по този път с това упорство. Той ще бъде сатанизиран, той вече е сатанизиран и след няколко месеца ще се окаже в ситуация на сатанизиран политик от типа на Костов, или на Жан Виденов беше сатанизиран, Луканов беше сатанизиран. А когато един политик е сатанизиран, възможностите за неговите действия са безкрайно малки, да не кажа никакви, грубо казано който и да го види, просто минава на другия тротоар, не се разговоря. И тук не дискутирам въпроса доколко това би било основателно или не, справедливо или не. Това е обективен процес, който започва, и той го предизвиква с това си поведение. Така че той трябва да си даде сметка, че по някакъв начин ще слезе от политическата сцена сатанизиран, защото пропуска последните шансове да избегне този процес.

Водещ: Въпреки че повечето от нас не обичат думата „ако“, доколкото ви разбира и следя мисълта ви, ако премиерът Борисов беше подал оставка в първите дни на протеста, щеше да спечели повече?
Кънчо Стойчев: Аз бих казал в първите дни преди протеста. Имахме ситуация през юни, изключително удобна за слизане от власт, която той пропусна. Това беше моментът, когато стана ясно на обществото, че малко или повече България не се проваля, а се справя добре и не се проваля с коронакризата, беше овладян процесът, хората успокоени. Същевременно дойде и добрата новина за „чакалнята“ на Европа, приемане в Еврозоната. Това беше моментът, Борисов беше на върха – той имаше и одобрение, и подкрепа от хората. Тогава беше моментът да стане и да каже: Благодаря ви, а сега друг ще ме замести, ще продължи. Ако беше го направил, щяхме да избегнем всичко това, което виждаме. Защо не го направи, не мога да кажа. Във всички случаи мисля, че човек, който го разбира това нещо, значи има други фактори, които са го спрели.

Водещ: Вие сте човек, който от дълги години следи политическите процеси в България. Имате ли обяснение на това как така изведнъж премиерът Бойко Борисов, който беше толкова любим на голяма част от избирателите в България, изведнъж се превърна в толкова мразен човек и държавник?
Кънчо Стойчев: Да, имам представа. Става дума за, в дъното на всичко това е една огромна манипулация или нека да го кажем в пряк текст – лъжа. Едно изкривяване на реалността, което се държи не просто и само на тези, които я изкривяват – управляващите, а и на желание на управляваните да бъдат в унес, да бъдат приспани и да си представят действителността изкривена. Кое е това изкривяване? Изкривяването е свързано с развитието на България. Свирят ни се тези дитирамби последните 10 години колко много се развиваме, как всичко е прекрасно, как ставаме все по-добри и по-добри. Точно тук е лъжата. България изостава в последните 10 години. България беше достигнала в началото на 2000 година, чак до 2005-2006 година един темп на развитие, който беше изпреварващ, и който намаляваше дистанцията спрямо средното за Европейския съюз. В момента България изостава спрямо средното за Европейския съюз и освен това не само изостава, ние изоставаме фатално спрямо сравними наши съседи, например Румъния. Румъния 1990 година беше приблизително казано 2 пъти по-зле от България, в момента ние сме 2 пъти по-зле от Румъния. Това са реалните измерители. Това може да бъде защитено с поредица от обективни индикатори. Това е факт, просто вземете простичкия факт, че в Румъния средната работна заплата е 1000 евро, тя е 2 пъти повече от тази в България.

Водещ: Защо се получава така?
Кънчо Стойчев: България има всички дадености да бъде много по-добре. Очевидно изводът е, че управлението е слабо. Лошо управление, неефективно управление. Знаем какво се случва и с обществените поръчки, знаем и за качеството на асфалта, знаем, че на практика нямаме нито един нормален път в България. Ето, вчера аз се прибирах от морето, искам да ви кажа, че т.нар. „магистрала“ не е никаква магистрала. Строим неща, които не можем да поддържаме. Строим неща, които на втората година са за генерален ремонт, всички се сещаме защо се случва това. Строим ги бавно. Със съседни страни също показват, че съседни страни направиха 3 пъти повече магистрали за 2 пъти по-бързо време. И нищо не се е случило, в този смисъл направиха го нормално. Тоест, онази приказка, която ни се разказва, и за която може би премиерът Борисов е наистина един изключително талантлив разказвач, като че ли се спука този балон. И това е и причината за протестите. Българите поглеждат, проглеждат и разбират, че България може да бъде много, много по-добре, но се изисква съвсем друг тип управление.

Водещ: Много се говори в последните седмици за това какви сигнали страната ни излъчва към Европа, към Европейския съюз конкретно. Много от европейските телевизии започнаха да излъчват репортажи от България и протестите. Някои дори ни сравняват с Беларус, колкото и парадоксално да звучи това. На какво всъщност се надяват протестиращите, когато Европа им обърне внимание? И това няма ли да изиграе лоша шега на всички нас. Както и самият премиер каза: ние сме топим един друг и няма нужда някой да охранява българския казан в ада.
Кънчо Стойчев: За съжаление това също е една от илюзиите на нашия Преход и нашето настояще, че има някаква будна Европа, която се грижи за всички и която се грижи за съблюдаването на правилата. Да, Европа се грижи, но само на думи. Европа в момента е в слабо състояние, слабо вътрешно състояние. Всички знаем, че за съжаление интеграционните процеси вътре в Европа боксуват в последните десетилетие. Европа няма необходимите лидери, няма необходимото водачество. И изводът от тези процеси, които са общовалидни, общодостъпни – всеки може да стигне до тези изводи, е, че ние, българите, продължавайки да обичаме Европа и да искаме да бъдем съставна част от Европа, трябва сами да си решим въпросите. Да, шумът, който се вдига по отношение на Европа, действително е огромен, няма медия, световна, европейска, която да не отрази случващото се в България. Отрази го в крайно черни краски. Ние губим от това, и то губим в перспектива десетилетия наред ще трябва да почистваме този образ, който се създава. И от тази гледна точка също едно по-бързо решаване на кризата, не на инат, а с разум, ум и мисъл за бъдещото би било по-добро, би спомогнало по-бързо да изчистим един образ, който си създаваме в момента. Този образ особено беше изчернен и сгъстен във връзка с това, което направи полицията. Аз не бих казал, че е виновна полицията, защото полицията някой я командва тоест, това, което направиха тези, които командват полицията по отношение на протестиращите. На всички е ясно, това вече става като бял ден ясно, че в онази кървава нощ действията и провокаторите бяха тези, които взимаха от властта решенията. Ние го виждаме, че имаше следващ огромен митинг, нищо не се случи – значи, видимо някой беше организирал и подклаждал с ясните си мотиви и цели за това, което се случи. И това, което се случи, е грозно, и то няма да бъде забравено.