439 629 лв. струва озвучаването на новата сграда на Софийския районен съд на бул. „Цар Борис III“ 54, съобщава БГНЕС.

Това става почти две години след приключването на основния ремонт на бившето ГУСВ и след многото допълнителни дейности, които предварително не са били заложени, напомня агенцията.

Размерът на сумата е само един от въпросите, които се пораждат след анализ на обществената поръчка, проведена от ръководството на СРС, начело с административния ръководител Методи Лалов. Средствата за закупуването и изграждането на системата са за сметка на бюджета на съдебната власт и са отпуснати от Министерството на правосъдието.

Обществената поръчка с предмет на дейност изграждане на: „озвучителна и информационна система за съдебните зали за сградата на Софийски районен съд“ е обявена на 19 юни 2014 г., а срокът за подаване на оферти е до 11 юли 2014 г., което е малко преди началото на съдебната ваканция на магистратите. Критерият за избор на изпълнител е офертата с „най-ниска цена“. В нито един от публично достъпните документи по процедурата обаче не е посочена нейната прогнозна стойност. От кандидатите е изискана единствено банкова гаранция в размер на 3700 лв., общ оборот от изпълнение на сходни дейности в последните три години в размер на половин милион лева, както и минимум три сходни договора за последните три години. Само една фирма подава документи за участие и сключва договор на 3 септември 2014 г.

Срещу сумата от 439 629 лв., с ДДС, фирмата „ЕОС Електроникс“ се съгласява да оборудва 35 съдебни зали с председателски пултове, микрофони, озвучителни тела, усилватели, общо 41 бр. информационни LED-дисплея (35 бр. – 32 инчови и 6 бр. 46 инчови), както и система за разпит на непълнолетни лица. Сметката показва, че средно озвучаването на всяка една от 35-те зали на Софийския районен съд на бул. „Цар Борис Трети“ 54 излиза приблизително 12 500 лв. Нито в документацията по търга, нито в договора са посочени единичните цени или марките на съответните устройства – пултове, микрофони, озвучителни тела, информационни LED-дисплеи, кабели и др.

От Техническата спецификация за озвучителна и информационна система обаче става ясно, че ръководството на Районния съд в София е било наясно, с какви точни размери трябва да бъдат „микрофонните пултове с управление на режимите“, а именно: 145 мм широчина, 40 мм височина, 140 мм дължина. Става ясно още, че съдебните зали в новата съдебна палата са три типа. 27 от съдебните зали са с по общо пет микрофона и шест озвучителни тела, 5 зали са с по-малък размер и само с две озвучителни тела, а други три зали са по-големи – в тях има по осем тонколони. Всяка от залите е оборудвана с председателски пултове, от които съдията може да контролира цялата озвучителна система, както и да натиска специален бутон, който произвежда звуков сигнал под формата на „гонг“ за начало или край на съдебното заседание. Всяка от залите е снабдена с модерни и мултифункционални устройства за запис. А в коридорите са монтирани и LED-дисплеи, които предоставят информация за делата. Оборудвана е и специална стая за разпит на непълнолетни лица, което ще може да се осъществява и чрез видео-връзка.

Фирмата-изпълнител „ЕОС Електроникс“ е приключила дейностите през ноември, когато парите за оборудването и обучението на персонала са преведени.

Интересен факт е, че докато ръководството на СРС, част от което до периода след депозирането на единствената оферта е бил и настоящият зам.-министър на правосъдието Петко Петков, е договаряло сключването на договора за изграждането озвучителната система, на 14 август 2014 г., името на „ЕОС Електроникс“ е включено в запитване на няколко неправителствени организации до Висшия съдебен съвет по повод съмненията около системата за електронно гласуване. Сред НПО-та, които атакуват системата за машинния вот е и Българският институт за правни инициативи, оглавяван до юли от настоящия правосъден министър Христо Иванов, както и Съюзът на съдиите в България, чийто член на УС до есента е самият Петко Петков.

Оказва се, че фирмата, с която председателят на СРС Методи Лалов сключва договор в началото на септември, през 2005 г. е изградила системата на ВСС за озвучаване и запис на заседанията, за управление на аудио и видео сигналите към залата за медиите, както и за тайния вот на кадровиците на съдебната власт, с който те избират административни ръководители на съдилищата, прокуратурите и следствията у нас.

Електронната система във ВСС има не малко критици, като дори бившият шеф на ВКС проф. Лазар Груев изрази предпочитания важните гласувания да стават с хартиени бюлетини.