Държавата правилно е иззела имота, в който се помещаваше редакцията на в. „Труд“ на издателя Петьо Блъсков. Това е записано в окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС), постановено преди дни, съобщи сайтът Bird.bg. С него се слага край на спора между фирмата „Южен кръст“, някогашен наемател, Министерството на културата и областната управа.

Драмата с редакцията на „Труд“ започна през лятото на 2021 г., когато министър бе Велислав Минеков. Той обяви, че медията не си е плащала наема и трябва да се изнесе от помещенията в сградата на Музея на социалистическото изкуство. След отказа на издателя да напусне бе задействана процедура по принудително изземване през областния управител на София.

Блъсков обяви действията на държавата за политическа репресия. Той получи сериозна подкрепа от ГЕРБ, които организираха протест пред министерството.

Две съдебни инстанции обаче последователно потвърдиха действията на ведомството. С решението на ВАС се разпорежда на фирмата „Южен кръст“ да плати юрисконсултско възнаграждение на министерството и на областната управа и делото приключва.

Пред съда наемателите оспорват първо, че техните отношения с Министерството на културата не би следвало да се регулират с административен акт на областния управител (заповедта за принудително изземване), защото имат договор за наем. Освен това твърдят, че не са знаели за едномесечното предизвестие, изпратено им от министерството.

Съдът отхвърля и двата аргумента. По въпроса с предизвестието се приема, че писмото от Минеков е било получено, а за това се е подписала служителката на „Южен кръст“, която е била и лицето за контакт при провеждане на процедурата за отдаване под наем.

„Именно с оглед на изложеното следва да се приеме, че съдържанието на писмото, с което е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договорите за наем, е достигнало до дружеството и правата му не са нарушени“, пише в съдебното решение.

Заради твърдението, че не са знаели за предизвестието първата инстанция по делото, Административен съд-София-град, е изискал от куриерската фирма товарителницата за изпращане на писмото, за да се види подписът на човека, който я е приел. От фирмата обаче са отговорили, че документът е унищожен съгласно вътрешните им правила.

В процедурата по изземване на имота не са допуснати нарушения, констатира още съдът. Тя е започната от областния управител след искане на Минеков.

„Съгласно Закона за държавната собственост имот, държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая е безспорно установено, че имотите, предмет на изземване със спорната заповед, представляват публична държавна собственост и като такива подлежат на защита именно по описания ред, чрез издаване на акт от областния управител“, пише в съдебното решение.

По делото пред ВАС административната прокуратура е била изцяло на страната на Блъсков, става ясно от решението. В него е записано, че прокурорът е дал „подробно заключение за основателност на касационната жалба“.

Представителят на държавното обвинение е бил съгласен, че този спор не бива да се решава пред административния съд. Според него компетентен е гражданският съд, защото става дума за договорно отношение. Прокурорът твърди, че имало искова молба за образуване на отделно дело и трябва да се чака произнасянето по него. Тук обаче има един детайл, който изцяло променя картината. Прокурорът заявява:

„По делото не е изяснено категорично дали приложената искова молба е депозирана в съда и съответно дали въз основа на нея е образувано гражданско производство“.

Т.е. някой е имал намерение да зведе дело заради наема, но изобщо не може да се докаже, че такова е било заведено.

В крайна сметка ВАС приема, че спор от типа кой на кого какво дължи няма общо с делото за изземване на имота, защото се решава пред друг съд. Той не приема и критиката, че не е проверено по служебен път дали има такова гражданско дело.