Делото пред СГС е образувано по иск на Явор Златанов за прогласяване на нищожност на всички решения, взети на общото събрание на „Изамет 1991“ ООД, доколкото реално общо събрание не е провеждано, а той самият и баща му Илия Златанов, с когото са съдружници, са действали под принуда. Явор Златанов твърди, че е подписал документите под заплаха за живота и поставянето му в крайна нужда.

Това е второто институционално потвърждение на фактите от разследването „Осемте джуджета“ след доклада на прокурор Марио Василев от Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП), коментира за „Капитал“ експертът от АКФ Андрей Янкулов. Докладът на Инспектората на ВКП е бил готов още през 2020 г., но за него стана обществено известно едва след отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор, когато новият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов започна да вади данни за дела „на трупчета“.

В доклада се говори за тежки закононарушения на прокуратурата – нарушаване на случайното разпределение при подбора на прокурори, необосновани решения, произвол, липса на капацитет и контрол за законност, уронване на престижа на съдебната власт. Тези констатации, както и целият доклад, са били известни на бившия главен прокурор Иван Гешев и на цялото ръководство на прокуратурата, той е бил оставен без последствие.

„Осемте джуджета“ – рекетьорска схема с участието на прокуратурата

Казусът „Осемте джуджета“ е тежка рекетьорска схема, където основните играчи са бившият следовател, сега адвокат, обявен за национално издирване, Петьо Петров (Пепи Еврото), бившата му съпруга Любена Павлова и Специализираната прокуратура, представена от прокурорите Кирил Пейчинов, Дилян Деянов и бившият шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров. Всичко сочи, че подобна схема не би могла да се осъществи без съдействието на ръководството на прокуратурата.

Историята тръгва от спор между баща и син Златанови за фирмата, която бе най-големият производител на асансьори в България, след като бащата Илия Златанов търси съдействие от Петьо Петров за намеса на прокуратурата в конфликта. Използвайки именно прокуратурата, Петров и кръгът около него присвоили дружеството и активите на фамилията, след като Явор Златанов е арестуван и обвинен като ръководител на организирана престъпна група за рекет на баща му. От къщата, в която живее със семейството си, са отнети като веществени доказателства фамилно злато и пари, които после прокуратурата „върнала“ на други лица в нарушение на всякакви законови правила и процедури.

Междувременно Явор Златанов е бил заплашван да прехвърли дяловете си от фирмата, а ситуацията стигнала до кулминация, когато под охрана в Правителствена болница бил заплашен, че ако не прехвърли дела си, няма да оживее, защото ще му бъде отказана хемодиализа.

По същото време в друго помещение в болницата били Илия Златанов и бившият боксьор Кристиян Христов, но без връзка с него. В присъствието на нотариус, допуснат с прокурорско разрешение, Златанов подписал предварително подготвен протокол от заседание на общо събрание на дружеството, според което Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, разпределен на 120 дяла по 50 лв. – 60 дяла за Илия Златанов, 40 дяла за Явор Златанов и 20 дяла за Христов.

Златанови са освободени като управители на „Изамет“, а за управител е назначен Кристиян Христов с право да извършва търговски сделки без съгласие на дружеството, да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.

Тези факти се съдържат и в решението на СГС от миналата седмица. Съдът установява, че на 23 март 2020 г. с разрешение на прокурор Кирил Пейчинов от Специализираната прокуратура при Явор Златанов, задържан под стража и намиращ се под охрана в болница „Лозенец“ в тежко здравословно състояние, е дошъл нотариус, който да удостовери, че Златанов е подписал протокола и други документи от уж проведено на същата дата общо събрание на фирмата, с което прехвърля своите дялове на трето лице и се оттегля от управлението. Явор Златанов заявява, че протоколът и другите съпътстващи документи са му били поднесени за подпис на бюро в лекарски кабинет, където присъствали охранителите от ГД „Изпълнение на наказанията“, нотариусът, адвокатът му и съпругата му. Златанов свидетелства, че е бил заведен там за подпис непосредствено след петчасова хемодиализа, в резултат на която бил неадекватен, тежко изморен и не е бил в състояние да вземе каквито и да е решения.

По това време Илия Златанов, Кристиян Христов и адвокатката Десислава Коцева, която донесла предварително изготвен протокол от общо събрание, са били поканени в друг лекарски кабинет в болницата, в който да се съберат, но не са имали никакъв контакт с Явор Златанов. Заверките на техните подписи са били извършени от нотариуската.

По делото и адвокатът на „Изамет“ твърди, че общо събрание на съдружниците не е свиквано, не е провеждано, а подписалите протокола лица не са взимали решения и практически тези решения са липсващи. Явор Златанов е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и протоколът е подписан поради принуда и заплаха, твърди адвокатът на „Изамет“.

Общо събрание на фирмата на тази дата не е проведено и няма как да бъде проведено, поради което обективираните в протокола решения са нищожни като невзети, приема съдът.