Това се разбира от постановеното на 19 октомври 2021 година решение по жалба на Тодорова срещу България заради дисциплинарните производства през 2011 и 2012 година, довели първо до намаляване на заплатата й, а после и до уволнението й. По това време тя е председател на Съюза на съдиите в България – най-голямата магистратска организация, която остро критикува вътрешния министър Цветан Цветанов и премиера Бойко Борисов, както и самия съдебен съвет.

„Като се има предвид фундаменталното значение на свободата на изразяване по въпроси от обществен интерес като функционирането на съдебната власт и необходимостта от защита на независимостта на съда, съдът счита, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателката и наложените й санкции са представлявали намеса в упражняването на правото й на свобода на изразяване, която е не е била „необходима в едно демократично общество“ за постигане на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията“.

Съдът приема, че основната цел на дисциплинарното производство срещу Тодорова и на санкциите, наложени й от Висшия съдебен съвет, не е била да осигури спазването на сроковете за приключване на делата, а да я накаже и сплаши заради критиките й срещу съдебния съвет и изпълнителната власт. Нещо повече – съдът в Страсбург приема, че уволнението на Тодорова е имало „възпиращ ефект върху други съдии“ и ги е обезкуражило да изразяват критични мнения.

Освен това според съда, въпреки че уволнението е след проверка на цялото наказателно отделение в СГС, отбелязва, че дисциплинарните процедури и санкциите, които са наложени на Тодорова, не са без връзка с нейната позиция на председател на съюза на съдиите.

Освобождаването на Тодорова предизвика протести на граждани и магистрати, а впоследствие съдът отмени наказанието й като несъразмерно тежко и върна казуса отново на съдебния съвет, който я понижи в ранг за две години.