Като „легитимен суверен на България“ се представя нескромно, но в типичен аристократичен стил бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски в интервю за гръцкия сайт incorrect.gr, препечатано и в неговата официална интернет страница. Царят разсъждава пространно и на тема монархия в условията на демокрация. По думите му „обикновено монархията има балансираща и успокояваща роля“, тя има „полза за успокояване на водите или намаляване на антагонизмите, като не се налага да преминава през президентски избори на всеки четири или пет години“.

Твърдите му монархически позиции пък блестят повече от когато и било: „За тези, които намират „автоматичното наследяване“ за недемократично, бих попитал дали в днешния високопрофесионален и специализиран свят може да има по-добре подготвен човек от престолонаследника, който от първия ден в живота е бил подготвян за тази работа!“

Ето и цялото интервю, препубликувано в kingsimeon.bg.

1. Как се промени животът ви след падането на монархията?

На практика целият ми живот премина, след като България стана „народна“, а по-късно парламентарна република. Въпреки обстоятелствата, главно политически, аз винаги съм работил и служил като легитимен суверен на България, какъвто съм. В този смисъл не е имало реална промяна.

2. Как според вас България беше засегната от комунистическия режим и идеология?

Като цяло, както и всички други страни, които след Втората световна война бяха доминирани от комунистическата партия. Що се отнася конкретно до България, 30 години след падането на Берлинската стена и завръщането към демокрацията ние все още не можем да се отървем от дълбокия отпечатък, който марксизмът е оставил върху нашето общество. Трябва да се отчете, че ефектите на една потискаща и провалена идеология са засегнали почти три поколения българи.

3. Предвид факта, че решихте да поемете поста министър-председател на България, смятате ли, че демократичната конституция може да съществува съвместно с монархията?

Няма съмнение, че конституционните или парламентарните монархии са също толкова демократични, колкото свободно избираните републики.

4. Каква според вас е ролята на монархията в днешно време?

Като се имат предвид редица случаи в цял свят, нарастващата радикализация и поляризация на електората е патент. Обикновено монархията има балансираща и успокояваща, ако мога да кажа, роля. Непрекъснатостта има допълнителна полза за успокояване на водите или намаляване на антагонизмите, като не се налага да преминава през президентски избори на всеки четири или пет години. Монархията има и държавни символи, каквито няма друга система. За тези, които намират „автоматичното наследяване“ за недемократично, бих попитал дали в днешния високопрофесионален и специализиран свят може да има по-добре подготвен човек от престолонаследника, който от първия ден в живота е бил  подготвян за тази работа!

5. Как според вас хората гледат на монархията?

Всичко зависи от това дали се разглежда обективно, в днешния контекст, а не както през Средновековието. На първо място е избор на хората, избор на мнозинството. Налагането на една или друга система е недемократично.

6. Какви според вас трябва да са гръцко-българските отношения?

Разбира се, в интерес и на двете страни е да имат добри отношения. Както споменах, докато бях в Атина наскоро, забелязах, че връзките между нашите две страни са се увеличили и са укрепнали. Това допринася за хармонията в региона с икономически ползи за хората.

7. Какво е вашето мнение за Споразумението от Преспа и как може да повлияе на по-голямата стабилност на Балканите?

Вярвам, че всяко споразумение само по себе си винаги е плюс. Стига да бъде свободно прието от подписалите, а не наложено от „Диктата на великите сили“. Договорите и споразуменията трябва да се прилагат на практика и евентуално да бъдат подобрени, ако е необходимо.