Продължаваме промяната-Демократична България“ води с 0,5 % на „ГЕРБ-СДС“ в допитването на „Маркет линкс“. Според данните в 49-ото Народно събрание ще влязат само пет формации, а „Левицата“, „Български възход“ и ИТН остават доста под бариерата.

ПП-ДБ са с 20,9 %, ГЕРБ-СДС – 20,4 %, ДПС – 13,3 %, „Възраждане“ – 11,8 % и БСП – 6,6 %.

„Левицата“ „къса“ от БСП, но не толкова, че да се превърне във фактор – 2,3 %, ИТН са далеч от силните си години и този път са малко над 2 процента, а „Български възход“ – с 2,4 %, сочат данните на „Маркет линкс“. Това е първата агенция, която дава подобни резултати.

Досегашните проучвания отчитаха поне 6 партиен парламент и минимум още една формация на ръба. Други социолози обаче даваха и по-висок резултат за БСП, а не отчайващите 6,6 %, колкото измерва „Маркет линкс“.

Близо 14 % обаче все още не са решили за кого да гласуват, а данните показват, че ГЕРБ-СДС има по-голям електорален резерв в тази посока и може да спечели гласовете.

На какво се дължи разликата между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

„Засега е трудно да се предвиди възможността някоя от тези две коалиции да достигне толкова висок процент резултат на предстоящите избори, така че да успее да формира самостоятелно правителство. Това по принцип изглежда невъзможно, така че коалиционна форма би била задължителна за формирането на следващ редовен кабинет“, коментира социологът Добромир Живков.

По думите му все още е рано да се каже дали обединението на ПП и ДБ им носи по-голям успех, отколкото ако се бяха явили по отделно.

„Има много избиратели, които все още не са взели окончателно решение за кого да гласуват. Към момента виждаме изключително изострена битка за първото място с практически равен резултат“, каза Живков.

„Значително по-висока мобилизация виждаме в коалицията ПП-ДБ. В ГЕРБ-СДС можем да търсим и вариант за някакъв електорален резерв, тъй като виждаме, че мобилизацията не е на много високо ниво. Това може да е резултат и от други процеси, които текат в нашето общество и този потенциал да не бъде реализиран в деня на изборите“, коментира още социологът.

Какво се случва с останалите партии?

По думите на Добромир Живков при ДПС няма съществена динамика, но при „Възраждане“ има известно нарастване на политическата подкрепа.

„С инициативата, свързана с референдума за еврото, те се опитват отново да влязат по-остро в политическата ни предизборна кампания, привличайки повече внимание върху себе си“, коментира социологът.

Той уточни, че е важно да се отбележи резултатът на БСП, защото столетницата отбелязва низходящ тренд, който е постоянен и това е следваща стъпка надолу.

„Разчитането на хартиената бюлетина да промени този резултат може да доведе до някаква частична мобилизация отново в редиците на БСП, но като цяло резултатите могат да ни правят по-скоро скептични към подобно развитие“, посочи Живков.

„Понастоящем може би вървим към процес на електорална консолидация около два големи политически центъра за сметка на по-малките партии. Вероятно наистина можем да стигнем от 7 до около 5 партии в парламента“, допълни социологът.

Хартиено или машинно гласуване и контрола върху цените

Бяха проверени и нагласите по някои актуални теми. „За“ хартиеното гласуване са 20%, „за“ машинното – 56%, а неутрални са 24%.

68% са „за“ контрол върху цените от страна на държавата, „за“ свободен пазар са 19%, а неутрални са 13%.

Националното проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1080 лица над 18 г. в периода 18-27 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.