Само чудо може да спаси Боян Петров… 7 дни на височина над 7000 м в разредения въздух, при минус 50 градуса през нощта. А шерпите, тръгнали да го търсят, се върнали – лошо било времето. Не ги разбирам тези алпинисти. Герои ли са? Хималаите са като гробища, стотици трупове лежат покрай трасетата и катерачите си ги знаят – „господин жълти ботуши“, „индиеца“. Някои са дори известни – трупът на Джордж Малори, за който се смята, че пръв покорил Еверест през 1924 г., но не можал да се върне, е намерен чак през 1999 г. И още си е там.

На Анапурна са се изкачвали 191 човека, 61 загинали, почти една трета. Най-лесен е Еверест – само 223 загинали, а са го изкачили 5656 човека.  Трагични истории много и като погледнеш, колкото героични, толкова и грозни. През 1996 г. група алпинисти от японски университет не иска да прекъсне изкачването си, заради пострадали при буря техни индийски колеги. Колкото и да ги умолявали индийците, японците просто ги подминали. На връщане заварили индийците вече замръзнали до смърт.

През 1998 г. бурята разделя американката Франсис Дистефано със съпруга й Сергей Арсентиев и тя остава две денонощия жива на височина 8500 м. 5 узбекски алпинисти минават покрай нея, но изобщо не спират да помогнат. Чак в лагера казали на Сергей къде я видели. Той тръгнал да я търси и никой повече не го видял.
През май 2006 г. – още по-потресаваща случка – покрай замръзващия Дейвид Шарп минават 42-ма алпинисти, включително снимачна група на канала Discovery и никой не му оказва помощ. Всички бързат да извършат собствения си подвиг.

Такива случки има безброй и в повечето случаи решението да оставиш бедстващия е оправдано – иначе рискуваш живота на други. Успешните спасителни акции всъщност са много редки. Най-известното изключение от правилата е случаят с австралиеца Линкълн Хол, припаднал на слизане от Еверест. Шерпите се мъчат да го свестят оставайки с него 9 часа, но накрая се отказват и го зарязват, за да спасят себе си.

Хол обаче идва на себе си и след 7 часа го намира друга слизаща от върха група. Не тръгват да го спасяват, но му дават чай, кислород и лекарства. Както и да говори по радиото с групата си в базовия лагер. Тъй като Линкълн Хол е един от най-популярните „хималайци” и състоятелен човек, той не остава без помощ.

Всички експедиции, намиращи се на северната страна, се договарят и изпращат десет шерпи, които да му помогнат. В крайна сметка Хол се отървава със замръзнали ръце – минимална загуба в такава ситуация. Но както споделят после спасителите му, решаващо се оказва това, че успява да се изправи и да ходи сам. В противен случай и най-опитните шерпи водачи са щели да го изоставят. За да си катерач по тези места изглежда трябва да си безразличен към смъртта. И своята, и чуждата.

(Коментарът е от Фейсбук)