Някои неща не мога да се измерят, но се чувстват. Така е и сега с омерзението на българите от случващото се в управляващата коалиция. Независимо от индивидуалните партийни пристрастия, омерзението е огромно, повсеместно срещу прожектирания филм. Едни политици сипят клетви за мафия срещу други, рисуват ги като най-черното зло – но се натискат да управляват с тях. Вторите, понеже наистина са мафия (или подобно), ламтят за още кокал на цената на интересите на държавата. Тъй като в трепетните завои на съспенса се забравя за какво е всичко, следва да се припомни – преговорната драма е за продължаване на съюза между ламята и юнаците, които лъгаха 3 години, че ще я убиват; „промяна“ и „статукво“ се оказаха просто думи по върховете за баламите долу; сега спорят кой колко от кокала  да захапе – ей този е големият разказ, който тече за българина, докато ходи на работа, води децата на училище, плаща си данъците.

„Можем да се върнем при повече разум – да преговаряме разумно“, казаха дружно Николай Денков и Атанас Атанасов малко след като ПП-ДБ уж войнствено напуснаха разговорите – важно уточнение за оная публика, която в

брътвежите на главните герои и слугуващите им политолози

са се подвели, че коалицията се разпада. Не, кавгите не са за раздяла, а с цел оставане – като в семейство, при което партньорите се карат, ама по хиляди причини не се изоставят.

Нищо от случващото се днес не може да се разбере, ако се изпусне голямата картина. Да се преразказва е баналност, но без нея нормален човек не може да проумее как например Асен Василев нарича Мария Габриел „най-новото и най-красиво лице на мафията“, а е управлявал с нея и се натиска за още – в условията на пълно психично здраве на Василев.

В процеса на демонтаж на ГЕРБ, стартирал в края на третия им мандат, целта пред ГЕРБ бе не просто да оцелее. Но и имиджово да бъде препрана. Почистването отваряше нови управленски хоризонти в среда, която дълго щеше и ще е коалиционна. Препирането можеше да стане единствено с

със сапуна на същите ония сили,

които искаха да демонтират ГЕРБ. Такъв бе и интересът на ДПС, защото в съдружие деляха порциите, обирайки възмущението. Умората от поредицата избори и груби грешки на „промяната“ помогнаха. Още повече повлияха стечението на международното положение (войната в Украйна), а и тоягата на същото това международно положение (санкциите „Магнитски“). Западът иска у нас стабилно атлантическо управление при война на хвърлей. А Бай Ганьо може да е либерал, може и консерватор – ДПС и ГЕРБ може да се русофили, може и атлантици;  могат да крадат много или малко според ситуацията. В крайна сметка, притежавайки незаобиколим електорален корпус, приветствани от едни западни фактори, или

приклещени от други

по болезнени телесни места, ГЕРБ (явно) и ДПС (неформално) се очертаха като незаобиколим партньор за ония, които щяха да ги демонтират.

Известни са способностите на Бойко Борисов да убива всеки враг, който е решил временно да се сприятели с него. Знае се колко опитен и обигран е в тарикатлъците. Обаче в кратката ера на „победилата промяна“ му се наложи да преспи 1 нощ в ареста. Взе се с нея отнема и къде, а тя го препира… Ама сега при ротацията първа взе да върти номера – поиска Денков да е външен министър, меморандуми измисля… Опита се да налага още условия в хода на преговорите.

На него ли тия?! Не си ли научиха урока?

Затова тия дни идеята е не просто ПП-ДБ упорито, прилежно, дисциплинирано да продължат да чистят; не само да бъдат притиснати в преговорите. Но и да бъдат унизени – пределно, обидно, болезнено!  – трижди наказани! Когато Габриел занесе на президента имена, които не знаеха, че ще стават министри, това бе още от имиджовия апотеоз на Борисов, погром над довчерашните хулители – гавра с тях!

Борисов не иска избори. Той управлява в коалиция, взема превес с подбутване от Пеевски; всяка минута в съюз с ПП-ДБ е ариел плюс персил. Но добре знае, че ПП-ДБ още повече не искат избори (социологическите сондажи носят ужасни вести на ПП-ДБ). Именно затова може да си позволи гаврата. Той е наясно, че минута след като Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов се направят на мъже, гласецът на Денков и обърканият Атанасов ще апелират за мир. Така и стана. Стана и по-рано в преговорите, когато ПП-ДБ се засилиха за скок, ама свиха перките.

Накратко, целите и тактиката на ГЕРБ са ясни. При ДПС – също. Самоосветляващият се

Пеевски загравя официално да управлява

един ден. „Приятелят ми Кирил“, „Христо ми е в скута“, „Заедно писахме споразумението“… – служат за сапун и тук. Каква е ползата за ПП-ДБ в цялата история, обаче не е ясно. Това вече е огромният политически въпрос:

Народът не ще избори – окей. Социологията е кофти – да. Да се управлява е по-добре отколкото да не се управлява – безспорно е за всяка партия. Едно е НАП да се ръководи от твой човек като Спецов, друго е да не е твой човек – също пределно ясно. Но ПП-ДБ преди 9 месеца си въобразяваха, че Борисов кротко ще подкрепя, а Пеевски ще си трае за мазните кафета; народът ще харесва „добрите“, „лошите“ ще бъдат прецакани. Хората се самозалъгват за какви ли не неща в живота, та ПП-ДБ ли няма пред лицето на властта… – сметките не излязоха. И вече е невъзможен денят, в който народът ще се събуди отново с идеята, че Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов са надежда за промяна, алтернатива на корупцията, делкането, Борисов и Пеевски, а сегашните 64 депутати ще се увеличат. При продължаваща колаборация са

по-вероятни камъни,

отколкото увеличени проценти.

Разбира се, вътре в ПП-ДБ е водеща друга теза: „Търпим негативи. Ама се жертваме в името на България. Без нас не ще има атлантизъм, съдебна реформа, ГЕРБ и ДПС ще крадат. Ние сме ръжена, който ги принуждава да бъдат полезни за България“. Моля! Нима? Ако преди 9 месеца имаше наивници, които да повярват, че съдебна реформа с Борисов и Пеевски е добра съдебна реформа, още ли са налице? Още ли някой си въобразява, че двамата следват западния курс не поради външни фактори, а защото Кирил Петков ги кара? При тоягата „Магнитски“ допуска ли някой, че дори само ГЕРБ и ДПС да управляват, че ще се отклонят от атлантическите задължения? Колкото до корупцията, от самолет се виждат новите алчни пръстчета, изчакващи сглобката да се донареди.

Някъде тук разказът на ПП-ДБ се пресича с общия на българите. Но без „жертвите“ им да бъдат оправдани от хората. В крайна сметка огромният въпрос е: след като 9 месеца нищо добро не произведе съюзът на ПП-ДБ за държавата, и при пораженията в електорален план, защо  ПБ-ДБ се натиска? Защо все още държи да е с Борисов? При препирането, униженията, гаврата? Единственият отговор е, че е по-добре да извършваш гореспоменатото делкане, вместо да не го извършваш – включително поради

страх да не преспиш в ареста като ресто

при изпадане от играта. Така кръгът се затваря – омерзението на българите намира логично, правдиво, и може би, най-истинско обяснение. И как няма да е? Защо например ПП-ДБ се отказаха от първоначалната договорка Денков да се върне в образованието, а поискаха да е външен министър – заради достъпа до западните партньори, естествено, ревниво обгрижван от ГЕРБ и ДПС – какво е туй, ако не чисто партиен интерес?

Да си представим вариант, в който ПП-ДБ изоставят Борисов и не се връщат към него – прегръщане на изоставените ценности; поискана прошка от избирателя. Държавата ще отиде на нови избори, Радев изгрява отново, нестабилност, неясноти…; ГЕРБ и ДПС са принудени да направят правителство – лошо. А сега да си представим другия вариант – ПП-ДБ продължават да се топят в прегръдката на Борисов, да бъдат унижавани, да препират него и Пеевски – лелеяната нова държава ще бъде финализирана с избелването им, а ПП-ДБ тотално ликвидирани – нима не е по-лошо?

Просто вече нищо, ама нищо не оправдава присъствието на ПП-ДБ в скута на Борисов (и Пеевски). Освен користта, разбира се.

Диян Божидаров, Сега