Скандалите около „Хемус“ за дълго отклониха вниманието от другата ключова недовършена магистрала – „Струма“. В последните дни представители на новото правителство върнаха на дневен ред темата за АМ „Струма“, но изказванията им пораждат само песимизъм.

Миналата седмица вицепремиерът по екологията Борислав Сандов обяви, че магистралата не бива да минава през Креснеското дефиле и че трябва да бъде изнесена изцяло нагоре, по скалите на Пирин.  Днес обаче „зеленият“ министър каза съвсем друго – че тунел през дефилето е най-целесъобразният вариант. Междувременно друг вицепремиер – Гроздан Караджов, министър на регионалното развиние, скастри колегата си. „Предлагам да не си говорим през медиите. Ако може за мостове, тунели, пътища, да остави тази чест на мен“, посочи Караджов.

Двамата вицепремиери се разминаха и по друг важен въпрос – за срока за завършване на аутобана. Сандов смята, че е възможно магистралата да стане готова от край до край в мандата на сегашния кабинет. Караджов обаче намира това за непостижимо. Предстоят разговори между двамата за стиковане на позициите. Вицепремиерът по регионалното развитие засега се въздържа от коментари за трасето, явно още проучва ситуацията с „кресненския аутобан“.

Трасета, природа, пари  

В задочната размяна на реплики между двамата министри и противоречивите коментари на „зеления“ вицепремиер на практика възкръсна проточилата се дълга дискусия как „Струма“ да преодолее Кресненския пролом – защитена местност от европейско значение, с уникални растения и редки животни, които трябва да бъдат опазени от автомобилния трафик и съпроводеното с него замърсяване.

Последният вариант за тази невралгична част на магистралата, представен от кабинета „Борисов“ в Брюксел, предвиждаше трасето да се раздели и в посока север да заобиколи дефилето, изкачвайки се по източните склонове на Пирин, а в посока юг да следва досегашното шосе, минаващо през Кресна. Но ЕК върна проекта с множество забележки, вкл. и критики, че не са заложени достатъчно мерки за опазване на околната среда.

Вариантът с прокарване на дълъг тунел през дефилето (с цел да бъдат опазени от трафик, мръсен въздух и шум костенурки, змии, таралежи, лисички и и т.н.), бе отхвърлен като прекалено скъп, а и заради евентуални сеизмични рискове.

Тъй като АМ „Струма“ е част от ключов европейски транспортен коридор, за нея бе предвидено финансиране със средства от ЕС – по оперативната програма за развитие на регионите. Заради огромното забавяне на строителството и споровете за креснеския участък средствата бяха пренасочени към друг стратегически път – АМ „Европа“ (магистралата София-Калотина). Към днешна дата не е ясно нито откъде ще мине „Струма“, нито как ще се финансира.

А сега накъде

В рамките на няколко дни вицепремиерът Борислав Сандов направи необясними лупинги по темата за креснеския участък на АМ „Струма“:

6 януари:

Има положителен ОВОС за изкарване на автомагистрала „Струма“ от Кресненското дефиле, преминаваща по склоновете на Пирин. Проектът ще бъде блокиран, ако се упорства трасето да бъде изградено в дефилето“.
9 януари:

„Има два варианта. Мисля, че единият вече е изоставен – за прокопаването на дълъг тунел. Това, което последно е обсъждано, включително по времето на ГЕРБ, е магистралата да минава по склоновете на Пирин. Мисля, че това не би оскъпило много проекта. Освен това ще има допълнителни ползи за местните хора”,

11 януари

Изграждането на тунел през Кресненското дефиле е най-целесъобразният и екологичен вариант.  Изграждането на обходно трасе би било по-евтино, но би генерирало много повече въглеродни емисии, затова най-добрият вариант е изграждането на тунел.