Заместник главният прокурор Борислав Сарафов забърка в междуинституционален скандал с участието на Софийския градски съд (СГС), обвинявайки го, че или администрира немарливо делата или умишлено е допуснал нарушение на закона в негов ущърб. Става въпрос за официалната му позиция, разпространена по-рано от пресцентъра на прокуратурата, в която той атакува директно съда заради статия на „Капитал“ от събота, разказваща за гражданския иск, заведен срещу него от разследващ полицай в ГДБОП.

Определяйки написаното в текста като „тенденциозни импровизации“, Сарафов отхвърля твърденията на антимафиотката Любомила Ценова, която го съди за това, че е била обиждана и заплашвана от висшия прокурор в кабинета му. Не претенциите на разследващия полицай обаче притесняват Сарафов, а въпросът как така изданието е разбрало за заведеното гражданско дело „преди самият аз да съм получил каквото и да е известие от съда, респективно до настоящия момент не съм получил и препис от исковата молба, така, както повелява законът“.

В тази връзка заместник главният прокурор заключи, че „това е съвършено недопустимо и е грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда, поради което възнамерявам веднага след като получа препис от исковата молба, да поискам отвод на съдиите от съответния съд, тъй като не бих могъл да разчитам на обективност и безпристрастност в ситуация, при която очевидно необективен журналист получава документи по делото, преди да ги получат страните по него“. Поиска и по случая да бъде направена проверка от Инспектората към ВСС.

Сарафов уронва престижа на СГС

Няколко часа по-късно казусът доби нови мащаби след появата на официална позиция и от ръководството на СГС, което логично призова Сарафов да не бъде голословен, а да приложи доказателства за твърденията си. „Ако зам.-главният прокурор разполага с факти за твърдяната от него „лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения“ защо не ги изложи? В противен случай, подобни голословни изявления, сриват общественото доверие и то не само към Софийски градски съд, а и към цялата съдебна система, което не е от полза за никой“, се казва в текста.

В него се добавя и, че Сарафов „по недопустим начин уронва престижа на най-големия окръжен съд в България и то точно в момент, в който ръководството на СГС полага огромни усилия този съд да заработи по ясни и прозрачни правила“. Уронването на престижа на съдебната власт е едно от основанията за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат.

От съда припомнят, че само преди месец и половина ВСС изказа „положително“ мнение за свършеното от председателя Калоян Топалов и екипа му и „изрази категоричното си несъгласие с медийните атаки към ръководството на СГС“.

„До момента тези безпрецедентни атаки, граничещи с война, идваха чрез анонимни статии в конкретни медии. Поради тази причина и ръководството на СГС не считаше за нужно да им отговаря. Днес обаче тази атака, неподкрепена с никакви факти, се разпространява от пресцентъра на Прокуратурата на Република България. Недопустимо е заместник-главният прокурор да твърди, че има „грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда“ и, че „журналистите от „Капитал“ получават материали от съда“, без да има доказателства за това. Защо не допуска и възможността другата страна в процеса или адвокатската кантора, за която самият г-н Сарафов споменава, да е потърсила публичност и медийна подкрепа, особено предвид характера на делото? Хвърлянето на неподкрепени с никакви факти обвинения към СГС и към хората, които работят в него, очевидно е целенасочена атака и грубо нарушение не само на етичните норми, но е и недопустимо уронване на престижа на съдебната власт“, възмущава се ръководството на градския съд.

Съмнения, че това е опит за изкуствено създаване на мотив за отвод

В позицията дори се изказват съмнения, че с поведението си Сарафов всъщност може да цели изкуственото създаване на мотив за искане на отвод на съдебния състав, който ще разглежда иска срещу него. „Като юрист г-н Сарафов би трябвало да знае, че не може да поиска „отвод на съдиите от конкретния съд“, а на всеки съдия поотделно. Тогава възниква въпросът дали се чака системата за случаен избор да посочи конкретен съдия или делото да се протака с години, докато всичките над 140 съдии в СГС се произнесат по евентуалния отвод“, питат риторично от съда.

След което на свой ред заявяват, че ще сезират Инспектората към ВСС с искане „незабавно да извърши проверка на твърденията на г-н Сарафов и ако се окаже, че те нямат нищо общо с фактите, да се установи дали това не е поредният опит да се използва конкретна ситуация, за да се злепостави председателя на съда Калоян Топалов и неговия екип“.

„Още повече, че г-н Сарафов е страна във въпросния граждански процес и не би следвало да използва ресурсите на прокуратурата, за да представи „своята гледна точка“, завършва официалната позиция на съда.

Квалификации вместо факти

Съмненията на ръководството на СГС бяха провокирани от твърде острия тон на Сарафов, който обаче не бе подкрепен си никакви конкретни факти. Вместо това той бе предпочел да си служи с квалификации, определяйки автора на статията като „очевидно необективен“, въпреки че от позицията му ставаше пределно ясно, че изложените в нея факти отговарят на истината – разследващият полицай Ценова действително има такива претенции към Сарафов и действително ще го съди.

Съмнението му, че въпросната искова молба е била предоставена на изданието от служители в СГС преди да бъде изпратена на ответната страна бе подкрепено единствено със собственото му заключение, че „вариантите са два – или лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения“. С това обаче висшият обвинител всъщност пропуска най-лесния и вероятен начин авторът на статията да се сдобие с иска на Любомила Ценова преди Сарафов без да търси каквото и да е било съдействие от СГС – от самата нея.

Колкото до претенциите срещу него, заместникът на Цацаров твърди, че нито е заплашвал, нито е обиждал служителката на ГДБОП и на свой ред намеква, че тя умишлено е водила към провал разследването на дейността на фирма „Агромах“ „в контекста на укриване на данъци за 14 млн. лв., каквито данни са налице по делото“.

Внушения за престъпление срещу правосъдието и корупция

„На 11 май прокурорите от ВКП Мариана Станкова и Ваня Груева, които са надзорни спрямо дейността на този отдел, ми докладваха за сериозни проблеми при разследването по конкретното дело, предизвикани от очевидно недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на разследващите го полицаи от ГДБОП. Същият ден колежките, заедно с наблюдаващия прокурор от СП Томи Наков, ми представиха конкретни факти по делото, водещи до несъмнения извод, както за тях, така и за мен, че разследващите полицаи по делото работят непрофесионално, нещо повече – очевидно саботират разследването, като го водят към провал“, твърди Сарафов.

Доводите му са, че „разследващите полицаи Любомила Ценова и нейните колеги са започнали по своя инициатива, без да съгласуват действията си с наблюдаващия прокурор, преразпити на част от свидетелите по делото, в които последните променят първоначалните си показания на 180 градуса – от такива, подкрепящи обвинителната теза, в такива, които очевидно я подкопават“.

Освен това въпросните свидетели били доведени за преразпит от бивш служител на ГДБОП, който сега работел за неназована адвокатска кантора. По думите на Сарафов „любопитна подробност е, че този бивш полицай и единият от екипа разследващи са близки приятели, което само по себе си не е лошо, стига да не пречи на работата на последния“.

Така, зам. главният прокурор всъщност намеква, че завелата дело срещу него Ценова и колегите й са извършили престъпление срещу правосъдието, влизайки в схема с техен бивш колега, който очевидно има интерес свидетелите да променят показанията си, за да не излезе делото. Ако Сарафов действително разполага с доказателства за подобно нещо, интересно би било дали прокуратурата няма да започне и разследване или ще се ограничи само с разпространяването на възмутената му декларация.

„Следващият „любопитен“ момент от дейността на разследващите полицаи беше една странна молба от лице, в която същият заявява желанието си да бъде разпитан, претендирайки че иззетите 1 млн евро са негови. Без да се докладва тази молба на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай Ценова е провела разпит на лицето, в което последният посочва, че тази огромна сума кешови пари е лично негова (без да уточни откъде я притежава, платил ли е данъци върху нея и т.н..), като я е предоставил на собственика на фирма „Агромах“, за да я съхранява, тъй като свидетелят нямал вяра нито банките, нито пък на трезорите. В разпита си въпросният свидетел заявява и желанието си 1 млн евро да му бъдат незабавно върнати“, продължава разказът на Сарафов.

Сарафов не бил виждал такъв „финт“ в цялата си кариера

В позицията му се уточнява още, че „толкова нагъл и брутален опит за „финт“ не бях срещал в 22-годишната си практика на следовател и прокурор, като го считам за обиден не толкова към прокуратурата, колкото към всички трезвомислещи български граждани, които желаят в страната ни да има правосъдие, а сенчестата икономика и укриването на данъци да останат само спомен от прехода“.

След това Сарафов стига и до срещата си с Ценова, инициирана от самия него в присъствието на шеф на ГДБОП Ивайло Спиридонов, заместника му Стефан Джолев, завеждащата отдел „Специализиран“ във ВКП Юлиана Петкова, прокурорът от ВКП Мариана Станкова, шефката на Апелативната спецпрокуратура Даниела Попова и наблюдаващият прокурор по делото „Агромах“ Томи Наков от спецпрокуратурата.

Уточнено е и, че „преди да поканим разследващите полицаи в кабинета ми, аз изложих обстоятелствата около ситуацията пред присъстващите, като още тогава г-н Спиридонов и г-н Джолев изразиха силното си недоумение от действията на своите служители, както и решимостта си подобни порочни практики да бъдат преустановени“.

„След като поканихме разследващите полицаи, им зададох най-професионално въпросите, които обсъждахме преди това с колегите си от прокуратурата и ръководството на ГДБОП. Разбира се, разговорът не беше приятелски, но и ситуацията не предполагаше такъв. Обидни думи и квалификации обаче не са разменяни в нито един момент. Това твърдение е съвършено несериозно“, уверява Сарафов.

В края на позицията му се прокрадва и внушение, че Любомила Ценова е влязла в корупционна схема по делото „Агромах“, като е посочено: „Дали г-жа Ценова е поемала някакви ангажименти, които при това положение вече не би могла да изпълни, аз не се наемам да гадая. Явно Ценова се опитва да оправдае действията си по делото, застраховайки се чрез тази искова молба. Интересен въпрос е дали исковата й молба е подготвена в споменатата вече адвокатска кантора. Всъщност конкретният повод за съвещанието беше необходимостта спешно да бъдат предприети мерки, за да се преустанови очевидното сътрудничество между адвокатската кантора и разследването на ГДБОП, което се извършваше с активната роля на бившия разследващ полицай.“