Сърбия е започнала работата по строителството на „Турски поток“ без да чака завършването на работата по българския участък, заяви в сряда първият вицепремиер и външен министър на Сърбия Ивица Дачич на съвместна пресконференция с руския си колега Сергей Лавров в Москва, предава ТАСС.

„Няма да чакаме да бъде построен българският участък. Вече започнахме строителството на сръбската част на „Турски поток“, заяви той. По-рано сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че разрешението за строителството на газопровода ще бъде издадено до края на април и изграждането му ще започне официално.

Агенцията по енергетиката на Сърбия одобри на 5 март строителството на сръбската част от „Турски поток“, като се планираше то да започне в началото на април. С реализацията на проекта от границата с България до тази с Унгария се занимава съвместно предприятие на „Газпром“ и „Сърбиягаз“ – Gastrans d.o.o. Novi Sad.
Строителството трябва да бъде завършено до 15 декември, а газът по тръбопровода трябва да тръгне до края на април 2020 година.

Успешно са преминали всички тръжни процедури за газопровода от Провадия до границата със Сърбия. Очаква се той да бъде българският участък на тръбата от проекта „Турски поток“ за Европа. Няма и забавяния, каза Димитър Щерев, старши експерт в „Булгартрансгаз“, по време на кръгла маса за „Турски поток“, предава в същото време БНР.

„Това е една много амбициозна, интересна и важна за държавата програма и нейното реализиране е от изключителна важност за страната, за икономиката. След като построим този нов участък от 484 километра, ние вероятно ще се опитаме по-нататък и да добавим нещо, ако други потоци се оформят било то от Турция, било то от Европа“, каза Щерев.

Зам.-директорът на руския фонд за енергийна сигурност Алексей Гривач посочил, че основният проблем на европейския енергиен пазар е политизирането на отношенията:  „Политизирането на отношенията добавя допълнителни разходи за всички заинтересовани страни. И при производителя, и при транзитиращия, и при клиента. Първата ни работа е да намалим политизирането. Руският газ дава шанс на Европа да разнообрази доставките и да не разчита само на един източник. Руските доставки са най-безопасни и сигурни на добра цена. Официалната европейска политика дискриминира политически този въпрос. Това е дискриминация спрямо България. Това е странна ситуация, в която бизнесът и конкуренцията са ограничени“.

Волкан Йоздемир, председател на Института за енергийни пазари в Турция, отбеляза, че проектът е нужен заради необходимостта от енергийната сигурност в региона.