Най-сетне Путин направи своя първи контраход в отговор на икономическото ембарго на Запада – обяви, че износът на енергийни стоки трябва да се разплаща от купувачите в рубли.

Обосновката, естествено, както е характерно за хибридните войни, беше спестена в западните медии, които прегледах. А именно – че САЩ и ЕС са изпаднали във фактически дефолт спрямо Русия.

Вероятно става дума за замразяването на резервите на Руската централна банка в доларови и еврооблигации – активи, с които тя уреждаше разплащания. Западният ход наистина поставя купувачите на руски суровини в абсурдно положение.

Колко наистина струва една валута, ако притежателят на суми в нея не може да ги продаде? Т.е. не може нищо да купува с тях? Когато преди близо месец бяха обявени санкциите срещу Руската централна банка, коментаторите подчертаваха, че това е безпрецедентен случай и че руши репутацията на САЩ и ЕС като емитенти на валута, използвана за резерви. А парите какво са? Репутация.

Ако този аргумент е обоснован, то като минимум ЕС ще трябва да позволи държавите членки да изкупуват рубли за евро по някакъв начин. Защото, ако в едната посока не текат пари, в обратната посока няма как да текат газ и нефт.
А за да изкупува рубли, ЕС трябва да снабдява Русия с евра, напълно конвертабилни евра, които няма да отиват в сандъци, а трябва да могат всеки ден да купуват и внасят. Независимо от платежни системи, щатски санкции, суифтове и мифтове. Т.е. ембаргото отива на кино.
Има и по-болезнен вариант – да пласира тези евра в Китай и Южна Корея, които все повече са в състояние да заменят ЕС. Примерно, за коли, телефони, доста химически продукти.

Ходът е важен, защото ако ще и утре да спре войната, американските санкции имат свойството да бъдат вечни. Дори да се сбъдне мечтата да падне Путин, дори да си представим почти невъзможното – да сложат на негово място избягалият днес ноторно известен Анатолий Чубайс – пак няма да махнат най-важните санкции. Просто техният Конгрес твърдо знае, че целият свят е по-лош от Америка и не заслужава да бъде глезен.

Те и досега не са върнали на Иран парично-златните резерви, „замразени“ след падането на Шаха през 1979 г.! Що за резерви имаш, ако подобна държава смята, че ти прави специална услуга като НЕ ти присвоява оставените на съхранение пари?

Сега е поставена на карта способността на САЩ да шантажират с тези държавни облигации, които уж ги правят длъжник, а всъщност поставят в зависимост кредитора.
И ще бъде изпробвано предварително докъде може да си позволят САЩ да направят същия номер на Китай, без с това да подадат сигнал за стихийно бягство от долара. Това ще бъде истинската кулминация.

Фейсбук, Чавдар Найденов