Администрацията на американския президент Барак Обама твърди, че е убила 10 000 бойци на „Ислямска държава“. Истината всъщност е, че тя няма понятие какъв е истинският брой убити и дали той има значение за развитието на войната.

Изявлението звучеше много впечатляващо, но това се промени, след като тези данни бяха оспорени от друг държавен служител. A после трети обясни, че цифрата е всъщност много по-малка. Властите не просто не можаха да постигнат съгласие какъв е броят на убитите, те дори не успяха да обяснят как са установили този брой, при положение че в Ирак и Сирия няма в момента анализатори на щетите, нанесени от въздушните удари. Нещо повече – те не могат да уточнят как тази статистика показва прогреса на борбата срещу терористичната армия.

„Убитите по време на акция и други действия би трябвало да се измерват само в контекста на това как засягат способността на „Ислямска държава“ да извършва операции и маневри, логистиката, командването, контрола и ефективността й“, каза пенсионираният подполковник Дерек Харви, който свидетелства за американската стратегия пред Комисията по армейските дейности на Сената (горната камара на Конгреса). Или както съветник на армията в кампанията й срещу „Ислямска държава“ обясни: „Това са числа, които обикновено се използват от аматьори.“ Зам. държавният секретар Антъни Блинкън обаче не е аматьор. Той е дипломат от кариерата и политик с десетилетия опит. Но въпреки това именно той каза миналата седмица в Париж, че водената от САЩ коалиция е убила 10 000 бойци на „Ислямска държава“.

В същия ден генерал Хърбърт Карисъл, командир от военновъздушните сили (Air Combat Command), заяви пред репортери, че избитите са дори 13 000. После генерал-лейтенант Джон Естърман каза, че „поне“ 1000 джихадисти биват убивани всеки месец, тоест досега терористичната армия трябва да е загубила 9000 души. Според някои консервативни експертни оценки, ако действително 10 000 ислямисти са били убити, поне 20 000 трябва да са ранени. А ако тези цифри са приблизително верни, това би значело, че 30 000 членове на „Ислямска държава“ са ранени или убити. Според различни оценки на разузнаването на бойното поле „Ислямска държава“ има между 21 500 и 31 000 бойци. Всички тези числа поставиха властите в позиция да се опитват да обяснят как така практически всеки воин на ислямистите вероятно е убит или ранен, а въпреки това те още са толкова силни и постоянно напредват. Малко по-късно представители на Пентагона заявиха, че „Ислямска държава“ може да замени всеки убит боец с нов. Полковник Стивън Уорън, говорителят на армията, каза, че заради жертвите джихадистите принуждават мъже, сред които и тийнейджъри, да се присъединяват към редиците им. Ако е вярно, това вероятно значи, че въздушните удари убиват юноши.

Други държавници поддържат тезата, че способността за воюване на джихадистите понася щети, макар че в последните месеци те завладяха големия иракския град Рамади и сирийския античен град Палмира. Това са две от най-големите постижения на групата през т.г. Въпросителните около тези числа доведоха до разрастващ се спор за това доколко са значими те. Макар че някои служители на Пентагона казват, че те са само един от параметрите на войната, други упорито ги цитират като успешна стратегия. Реалността обаче е, че в момента няма общ стандарт за изчисляването на загубите на врага от въздушни удари.

Макар че много от тях са заснети и бойците могат да установят броя на хората в целевата зона, няма начин числата да бъдат потвърдени. И където информацията не е ясна, армията често закръгля резултатите нагоре. Например, ако бъде уцелен движещ се джип, армията ще отчете четири смъртни случая, макар че във возилото може да е имало само един човек. Нещо повече – когато се изчисляват нанесените щети, се използват различни параметри на вероятност. Няма стандарт какъв точно параметър да се използва за преброяването на смъртните случаи в „Ислямска държава“. В действителност САЩ са толкова слепи за случващото се на терен, че погрешка са направили близо 100 атаки срещу приятелски иракски сили, добавя Естърман. „Мисля, че тук има елементи от театъра на абсурда.

Пентагонът разпространява бройка на убити по време на действие, сякаш има точен метод на преброяване. Няма начин да се направи това, освен ако имаш хора на земята, които да броят“, каза Кристофър Хармър, стaрши аналитик в мозъчния тръст „Институт за изучаване на войната“. През този месец висши служители в отбраната опитаха да омаловажат стойността на числата. В частни разговори много от тях казаха, че войните в Ирак и Афганистан са ги научили да не се хвалят с броя на избитите бойци. Те не показват действителната власт на терористичните групи над държавите. „Прогресът не се измерва с броя на жертвите, а с щетите, нанесени върху командването и контрола, възпрепятстването на способността им да се снабдяват с необходимото. Ако си спомняте, в началото на кампанията те се движеха сравнително спокойно през Източна Сирия и Западен Ирак. Сега не могат да го правят, защото са под обстрел. Така че те имат проблеми както по отношение на командването и контрола, така и по отношение на снабдяването“, обясни пред в. „Вашингтон пост“ генерал Мартин Демпси, който е председател на Обединеното командване на началник щабовете в САЩ. „Но те показват и определена жилавост, както и способност да набират нови членове – особено с уменията, които демонстрират в социалните мрежи“, уточни той.

Броят на убитите и обясненията на Пентагона предполагат, че въздушната кампания е далеч от разбиването на „Ислямска държава“. „В най-добрия случай атаките ни поддържат статуквото. А изявленията, че жертвите нараняват групата, само подбиват авторитета на САЩ“, коментира Хармър. „Колкото по-дълго Вашингтон пробутва очевидно лъжливото внушение, че „Ислямска държава“ е в безпорядък и се оттегля, толкова по-малко доверие ще имат в нас умерените бунтовници в Сирия, които са нашите хора на терен там“, предупреди той. Иначе може да последва нова трагедия за САЩ, както по време на войната срещу комунистите във Виетнам, когато отново се наблягаше на големия брой избити врагове, предимно виетнамски цивилни, като накрая Вашингтон позорно се изтегли от Сайгон през 1975 г., който няколко години по-късно падна под натиска на комунистическия Север.