Вашингтон от години заявява, че иска да отърве Европа от „лошия“ руски газ. Американската мечта се сбъдва – пътят за американския газ е разчистен. Сега Европа наистина се нуждае от помощта на отвъдморски партньор. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обеща, че „няма да остави приятелите си на студено“. Реалността обаче изглежда различно.

Миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че те няма да оставят европейските си съюзници на студено. „Разбира се, няма да оставим приятелите си на студено. Докато цената за съпротива срещу агресията на Кремъл е висока, цената на бездействието ще бъде още по-висока“, каза Блинкен, докато беше в Брюксел.

Помощта обаче ще бъде само на думи, защото американските компании за газ и шистов петрол казаха точно обратното – че няма да могат да увеличат доставките за Европа тази зима. „Не изглежда, че САЩ могат да изпомпват повече. Помощ няма да дойде. Нито от производителите на газ, нито от производителите на петрол“, каза Уил Уен Ло, ръководител на групата за дялово инвестиране „Куантум Енерджи Партнърс“, според „Файненшъл Таймс“. Скот Шефилд, главен изпълнителен директор на петролната компания „Пионер Нечъръл Ресорсес“ (един от най-големите производители на петрол в САЩ), заема същата позиция. „Ние не отваряме нови платформи и не виждам някой друг да го прави“, каза той.

Никой от производителите не може да увеличи доставките за Европа толкова бързо, колкото може „Газпром“, смята Олег Аксютин, заместник-председател на борда на директорите на Газпром на Международния газов форум в Санкт Петербург.

„Пълноценна алтернатива на доставките на руски тръбопроводен газ за Европа просто няма. Никоя страна не е в състояние да осигури ресурси, сравними с ресурсите и находищата на Сибир и полуостров Ямал. Никой не може да увеличи доставките чрез тръбопроводни системи при условията, предложени от „Газпром“. ВПГ също не се появява на пазара с магия. През 2023-2024 г. не се очаква значително увеличение на предлагането на ВПГ на пазара“, каза заместник-председателят на „Газпром“.

Нещо повече, САЩ дори намалиха износа си на втечнен природен газ тази година, тъй като бяха принудени да затворят завода за втечнен природен газ във Фрийпорт през юни поради пожар, а той все още не е стартирал.

„Почти 75% от ВПГ, който САЩ доставя на външните пазари, вече идва в Европа. Сега европейците изтеглят ВПГ от всички пазари, просто защото имат най-високите цени в света“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Но това все още не е достатъчно. И допълнителен нов ВПГ няма да се появи на световния пазар до 2024-2025 г., както се вижда от взетите инвестиционни решения.

„Очаква се през 2024 г. да се появят няколко нови завода за втечнен природен газ, но основната вълна от въвеждане в експлоатация на нови мощности за втечнен газ за износ ще започне през 2025 г. и ще продължи до 2030 г. Това ще бъде втората вълна, като пикът на първата беше през 2019 г. и приключи през 2021 г. Нова доставка на пазара на ВПГ от 2025 г. ще бъде осигурена главно от САЩ и Катар. Сега Австралия също е сред първите три износители“, казва Игор Юшков.

Изграждането на инсталация за ВПГ с голям капацитет е сложен технологичен процес, който отнема от пет до седем години. За да могат САЩ или Катар да увеличат износа днес, те трябваше да планират това и да инвестират в строителството преди няколко години.

Защо инвеститорите не са направили това? В крайна сметка днес можете буквално да забогатеете от продажбата на ВПГ. Парадоксално, но причината е в самата Европа.

„Европа създаде тази глобална енергийна криза, която започна през 2021 г. Мина миналия отоплителен сезон с цени над 1000 долара за хиляда кубични метра. Дори и да нямаше СВО, пак щеше да има енергийна криза, просто цените може би нямаше да са 3000, а 1500-2000 долара за хиляда кубически метра. Европейците сега страдат от собствената си политика. Защото самите те сплашиха инвеститорите в газовата индустрия с енергийния си преход към безвъглеродна енергия, че скоро никой няма да има нужда от газ“, смята Игор Юшков.

Европейците дори принудиха банките да отказват на компаниите кредитиране на енергийни проекти поради високите емисии на парникови газове. Има история как холандски съд съди „Шел“ за това, че има програма за декарбонизация, но, както посочи съдът, недостатъчно амбициозна, припомня експертът.

Ако ЕС не плашеше производителите на газ, тогава може би сега ще започнат нови проекти за втечнен природен газ и щеше да има повече доставки на газ на световния пазар.

„Европа все още има късмет тази година, защото няма силен конкурент на ВПГ от Китай, където потреблението е намаляло. В продължение на много години подред Пекин изсмуква всеки излишък от ВПГ на своя пазар “, отбелязва експертът на ФНЕС. Първо, икономическите темпове се забавят на фона на блокиране поради огнища на коронавирус, и второ, Китай започна да добива повече въглища и да ги консумира. Самата Европа увеличи потреблението си на въглища, забравяйки за климатичния дневен ред, а Китай се възползва от това в своя полза. Всичко това намали търсенето на ВПГ. Поради това Китай преотстъпва част от договорените количества ВПГ в полза на Европа, където цените на ресурсите са много по-високи. По този начин китайските търговци също печелят от това.

От ЕК уверяват, че няма магическо хапче, което да свали цената на газа, но това не е съвсем вярно. Има бърз начин за сваляне на цените – това е пускането на „Северен поток-1“ (но поради технически проблеми няма да е възможно бързо да се изведе до пълен капацитет). „Северен поток-2“ можеше да реши проблемите по-бързо, но засега политиците са против.

Трагедията на ситуацията в Европа е, че дори тя като по чудо да върне руския тръбопроводен газ на своя пазар, това няма да промени фундаментално ситуацията, тоест няма да премахне енергийната криза. Но нивото на рисковете ще бъде значително намалено, плюс инжектирането на руски газ на европейския пазар ще окаже влияние върху цените.

„Ако руските обеми газ се върнат, натискът върху газа ще намалее. Грубо казано, ако през зимата се очаква цената на газа да се повиши до 4000-5000 долара за хиляда кубически метра, то след пускането на „Северен поток“ цената може да падне приблизително с 1000 долара. Но енергийната криза ще остане“, отбелязва събеседникът.

Гордостта на Европа, че успяват да запълнят своите подземни хранилища с газ до 80% до зимата, всъщност не намалява рисковете от предстоящия отоплителен сезон. Тъй като газът в хранилището никога не е бил основният източник на газ през зимата, той е необходим като резервен вариант и за посрещане на пикове в търсенето по време на студени периоди.

„Дори близките до максималните запаси в хранилищата в големите европейски страни не гарантират надеждно преминаване на предстоящия есенно-зимен период“, отбелязва „Газпром“. Той дава за пример Германия, където през последния есенно-зимен период (от 1 октомври 2021 г. до 31 март 2022 г.) потреблението на газ възлиза на 57 млрд. куб. м, тоест средно по 9,5 млрд. куб. м на месец. Сега германските подземни хранилища са пълни на 89%, има 19,3 милиарда кубически метра активен газ. „По този начин обемът на запасите от газ в германските хранилища в момента е сравним със средното потребление през есенно-зимния период само за два месеца от шест“, заключава Газпром. Тоест газовите запаси на Германия в подземните хранилища ще стигнат само за два от шестте студени месеца (от 1 октомври до 31 март). Без вносен газ няма как да се справят. Само Русия може да осигури повече вносен газ. „Но за да се пусне „Северен поток“, трябва да се установят политически отношения. Следователно, напротив, по-вероятно е ситуацията да се влоши, например под формата на спиране на транзита през Украйна“, заключава експертът.

Олга Самофалова