Шансовете на Държавното Предприятие (Делян Пеевски на гешевски език) да пребори глобалния закон „Магнитски“ по съдебен ред изглеждат все по-слаби. Това се вижда от последните книжа, подадени по делото в американския федерален съд във Вашингтон.На 24 април американското правителство е отговорило на последните „оплаквания“ на Пеевски и на неговите скъпоплатени адвокати.

Припомняме, че в началото на април Пеевски поиска незабавно решение (summary judgement) в своя полза. Което е пълен абсурд и е без прецедент в американската съдебна практика. Така или иначе, правителството в своя писмен отговор оборва една по една пеевските опорки, пардон, аргументи. На първо място не отговарят на истината (и на практиката) твърденията на Пеевски, че само актуални (но не и бивши) длъжностни лица могат да бъдат санкционирани. Безспорно е, че Пеевски беше длъжностно лице (макар и само за седмица) като шеф на ДАНС през 2013. За негово огромно съжаление, точно това му качество го поставя под ударите на глобалния закон Магнитски (макар и не само). САЩ търпеливо обясняват, че в закона не е изрично посочено, че важи само за актуални длъжностни лица – следователно, може да важи и за бивши. В тази насока е и изобилно цитираната съдебна практика. Пеевски, от друга страна, не сочи такава – просто защото така няма. Напротив, ескалира кресчендото на „мрънкане“, видно от подадените от него книжа. Само че САЩ коректно посочват, че да мрънкаш не е достатъчно, трябва да посочиш и произнасяния на съдилищата в полза на твоите аргументи – а такива произнасяния липсват. Докато оборващи тезата на Пеевски са включително и решения на щатския Върховен Съд, например в случая Robinson v. Shell Oil.

На второ място, налага се изводът, че длъжностно лице може да бъде член на всеки вид власт – изпълнителна, законодателна, съдебна. Пеевски в момента е член на законодателната власт (и отдавна е такъв, само с кратко прекъсване) – следователно и в този смисъл попада под ударите на „Магнитски.“ Но по-важното, което става ясно, е че Пеевски не е обжалвал последващия отказ на OFAC да го премахне от списъка през декември 2022, а използва вече заведеното дело, за да преформулира исканията си в движение. OFAC посочва, че Пеевски може и завбъдеще да поиска премахване – но трябва да представи солидни доказателства към искането си.

Неотдавна стана ясно, че основното „доказателство“ предоставено досега от Пеевски е постановлението на Спец-каскетурата, което е отказ да се образува ДП срещу… ДП (иронията е горчива). Това обаче е стопроцентово абсурдно положение, доколкото Пеевски се опитва да черпи блага от структура, която му е изцяло подчинена – и чиито Вожд е купен, продаден и препродаден от него лично. Именно фактът на необразуване на въпросното досъдебното производство е ясна индикация за необходимостта от закони като „Магнитски“! Т.е. подобна защитна стратегия е не просто нагла, тя е истински Параграф 22. Но става и по-интересно: САЩ посочват, че Пеевски не е качил на сайта на съда всички „доказателства“, които е подал до OFAC, за да го махнат от списъка – а е публикувал само писмата от OFAC до него, с които му отказват. Иначе казано – Пеевски избирателно „качва“ неща на сайта на съда, с които да представи себе си в по-добра светлина пред външни наблюдатели. Това обаче е недопустимо, а и е в нарушение на процедурните правила (Federal Rules of Civil Procedure, FRCP), посочват САЩ.

Кажете ми кой ме клепа – че да кажа аз на Гешев

По-нататък се натъкваме и на нещо още по-обезпокоително. Адвокатите на Пеевски очевидно са се домогвали (или поне са претендирали) за незаличените лични данни на трети лица – и по-конкретно, техните дати на раждане. Не им се е получило, но това може да означава само едно – Пеевски неистово се опитва да идентифицира източниците на информация за САЩ, така щото да може да им… размаже физиономията (по борисовски) чрез своя личен Божий Инструмент. Встрани от това, през цялото време Държавното Предприятие се опитва да се приравни към американски гражданин, който по закон има право на по-широк и всеобхватен съдебен контрол върху наложени спрямо него рестриктивни мерки. Съдебната практика обаче еднозначно сочи, че това е недопустимо – именно понеже някой НЕ Е американски гражданин, той няма (и няма как да има по конституция) същите права и ниво на защита пред съда. Очевидно скъпоплатените му американски адвокати са пропуснали да му обяснят тази простичка истина.

На следващо място САЩ коментират искането на ДП за декласифициране на доказателствата по делото. Работата е там, че в Америка само изпълнителната власт може да декласифицира документ, който самата тя е засекретила. Т.е. независимо от мнението на съдията по въпроса, самият закон забранява такова нещо. Нещо повече, правителствените адвокати напомнят на съдията, че тя е в пълното си право да прегледа пълната версия на документите в кабинета си – и така да формира правното си становище. Но няма право по закон и няма как да ги предостави на Корпулентния. Така са процедирали и съдии в други случаи – сравнителен анализ на BIRD установи, че – макар да внимават да не коментират много-много секретната информация в решенията си – други съдебни състави изрично посочват, че са се запознали със секретните документи и са ги взели впредвид при постановяването на решенията си.

Прецедентът е категорично против Успелия Немлад Мъж

Както сме писали и преди в BIRD, съдебната практика в този случай е решаваща. Американското право е прецедентно, респективно предишни решения по сходни казуси – особено на апелативните съдилища – са не само водещи, а и правно обвързващи. Ето защо по-долу накратко ще представим някои такива решения. Ще повторим, че след като не са в състояние да представят практика в полза на ДП, неговите адвокати се опитват да правят лингвистичен, синтактичен и контекстуален анализ на законови текстове. Смешна и жалка работа, бихме казали ние. И така, нека сега видим в компанията на кои други „изтъкнати личности“ битува в правния мир Делян Пеевски със своето дело:

1) Гафур Рахимов, узбекски нарко-барон от особено голям калибър и глава на могъщия криминален синдикат „Братски кръг“. Узбекът (точно като Пеевски) иска достъп до секретните доказателства, но го порязват. Рахимов губи делото. Съдия-докладчик: James Boasberg. Скоро след това губи и на ниво Апелативен съд.

2) Wael Bazzi, определен като терорист и един от ключовите финансисти на Хизбула. Bazzi твърди (точно като Пеевски), че не му било обяснено за какво точно бил санкциониран. Напротив, обяснено е в подробности, посочва съдията. Bazzi губи делото. Съдия-докладчик: Trevor McFadden.

3) Лука Караджич, брат на осъдения военнопрестъпник Радован Караджич. Съдът постановява, че нивото на защита за Караджич е далеч под това, на което може да разчита американски гражданин. И че въпросите от външната политика са основно работа на изпълнителната власт, а не на съдебната. Караджич губи делото. Съдия-докладчик: Trevor McFadden.

Дали успелият немлад мъж усеща накъде духа вятърът?! Ако ли не, да продължава да ръси пари в САЩ. Пари, откраднати от нас. Кражби, плътно похлупени под Каскета на Омертата. Ееееех, колко хубаво би било, ако можеше направо да си купи съдията, както е свикнал да прави у нас. Ама не може, пусто!!