Един от най-близките съветници на премиера Бойко Борисов, наследен от олигарха Христо Ковачки, на когото беше душеприказчик Харалан Александров обяви, че турското робство у нас е мит. Пред българската редакция на Дойче веле той поясни, че това понятие всъщност е „метафора”, която „и до днес обслужва интересите на руския империализъм”.

Харалан заяви, че турското робство е „свещена крава в масовото съзнание на българите” и за мнозина този мит е по-важен от „историческата истина”. Той призна, че понятието е фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането. С недоумение обаче Александров констатира, че тази идентичност е ревностно поддържана и до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.

„Продължаваме да робуваме на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски”, посочи той.

Премиерският съветник обяви, че дори и народните будители са знаели, че под османска власт робство не е имало.

„Българите, които са подели борбата срещу турското робство, са били наясно, че става дума за метафора”, заяви Харалан. Живеещите в Османската империя са разбирали от първо лице какво означава роб и свободен човек, посочи той.

„Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория”, посочи Александров.

„Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани”, призна Алексанров. Той обаче посочи, че за българите винаги е имало опция за смяна на религията, за да се прескочи това положение. С цената на претопяване нашите сънародници могли да получат много привилегии.

Той посочи, че в средата на 19 век излиза султански ферман, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква Св.Стефан в Истанбул. Харалан обаче пропусна, че това се случва едва за края на петвековния период. Преди това в Османската империя са строени християнски църкви вкопани в земята, тъй като било забранено да бъдат по-високи от турчин на кон.

„С модернизацията на османската държава българите получават все повече права” и посочи, че изключение прави само правото на национално самоопределение, и собствена държава ,което той намери за дребен пропуск в цялата картина.

„Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден”, подчерта съветникът на Борисов. По думите му тази метафора „обслужва дневния ред на руския империализъм, оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави”.